Отприщен гроб

– Да – потвърди развълнуван Джордж. – Ако е тази, за която си мисля, тя също беше с момиченце!

– Връзва се – отговори Страйк. – Удавилата се жена е била там с мъжа си и дъщеря си. Видяхте ли как се случи?

– Видях мъж с дълга коса да тича към морето, а после той и още един я извлякоха на брега. Момиченцето плачеше и пищеше. Трагедия. Първият мъж ѝ правеше дишане уста в уста, докато дойде линейката, но после научих, че не помогнало, тя умряла. Пишеше го във вестника. Епилептичен припадък. Ужасна работа.

– Какво общо има това с нашето момиченце? – полюбопитства Шели.

– Мъжът, чиято жена е умряла при пристъп във водата, е пастрокът на Дайю – осведоми ги Страйк.

– Не! – ахнаха в един глас Шели и Сузи.

– Да – потвърди Страйк и затвори бележника си.

– Ама че странно съвпадение – промълви Шели с ококорени очи.

– Наистина – кимна Страйк. – Е, мисля, че това беше всичко. Бяхте много полезни, благодаря ви. Дали ще ме упътите как да стигна до мястото на брега, където сте срещнали Чери?

– Направо по нашата улица, после вляво – посочи Ленард. – Не можете да го пропуснете, старото кафене и паркингът още са си там.

– А къде… – подхвана Страйк, като се обърна към Джордж, но той предугади въпроса.

– На същото място – отвърна и трите жени ахнаха. – Точно на същото място.

63

Сърцето постоянно изпада в униние.

Това не може да се промени,

но движенията на сърцето –

тоест мислите на човек – трябва да се ограничават

до непосредствената ситуация. Всякакви

разсъждения отвъд нея само смущават сърцето.

„Идзин“, или „Книга на промените“

На Страйк му отне още двайсет минути да се откачи от съпрузите Хийтън и приятелите им, но той го стори възможно най-тактично и с приятен маниер, в случай че му се наложеше отново да говори с тях. Щом се озова навън, отпусна с облекчение лицевите си мускули и извървя разстоянието до края на Гардън Стрийт, където излезе на пешеходната алея.

Небето бе равно сиво с една посребрена ивица, където слънцето се мъчеше да пробие. В движение Страйк извади вейп устройството си от джоба. Дори след като бе свалил толкова много килограми през последната година, мястото на ампутацията беше болезнено, а мускулите на дясното му бедро бяха напрегнати. Най-сетне видя къса редица от павилиони, където се продаваха кафе, бургери и плажни играчки, а край тях имаше малък паркинг.

Значи това бе мястото, където преди двайсет години Чери бе паркирала стария пикап на фермата и бе отнесла Дайю долу при морето.

Солен бриз щипеше уморените очи на Страйк, когато се облегна на парапета и примижа надолу към плажа. Въпреки неприветливото време още имаше хора, разхождащи се по сивкавия пясък, осеян с обли камъни като тези, от които бяха изградени по-старите къщи в града. Гнездещите чайки сред изронените от морската вода камъни по брега приличаха на тях, само бяха по-едри. Страйк не виждаше нито водорасли, нито мидени черупки, нямаше и развени знамена за опасно море – то изглеждаше сравнително спокойно и соленият му дъх, съчетан с познатия звук на ритмично прииждане и оттегляне на вълните, засили меланхолията, която той толкова упорито се опитваше да държи настрани.

Фокусирай се.

Тук се бяха случили две удавяния през седем години на двама души, свързани с Джонатан Уейс. Какво бе казала хлипащата Чери на Ленард Хийтън? „Но аз можех да спра това.“ Не „Аз можех да я спра“, а „Аз можех да спра това“. Кое беше „това“? Заговор, както Кевин Пърбрайт бе написал на стената на стаята си? И ако бе така, чий?

От вниманието на Страйк не убягна, че макар трима свидетели да бяха видели Чери и Дайю да отпътуват от Чапман Фарм и друг свидетел да бе забелязал Чери да отнася Дайю долу на брега, нямаше очевидци на случилото се, когато бяха стигнали до морето. Нито съпрузите Хийтън, нито бегачът, разминал се с тях (който не фигурираше никъде във вестникарските статии), имаха да кажат нещо. За критичния период от време, през който Дайю беше изчезнала завинаги, светът разполагаше само с непотвърденото описание на Чери Гитинс и митовете, създадени около Удавената пророчица.

Все още е било нощ, когато са стигнали до брега, мислеше си Страйк, като гледаше към осеяния с кремък бряг. Възможно ли бе Чери да е имала уговорена среща с някого тук? Била е опитен плувец: дали това е било част от плана? Възможно ли бе Чери да се е гмурнала в черните води с Дайю, вкопчена в раменете ѝ, тъй че Дайю да бъде отведена на лодка недалеч от брега, където някой е чакал? Беше ли този човек отвел Дайю надалеч, дали не я бе убил и заровил другаде, като бе оставил Чери да се върне на плажа и да разиграе трагедия на случайно удавяне? Или пък бе възможно Дайю още да е жива и да се подвизава някъде под различно име? Някои похитени деца не бяха убивани, а държани в плен или отглеждани от семейства без кръвна връзка с тях.