Отприщен гроб

Или пък Чери бе носила Дайю към брега надолу, защото детето е било упоено в някакъв момент от пътуването? Трябва да е била жива и в съзнание, когато е напускала Чапман Фарм, защото е махала на хората, отминати от пикапа. Възможно ли бе Чери да е дрогирала Дайю с някаква напитка по път („Една вечер на всички деца бяха раздадени напитки, за които сега знам, че трябва да са съдържали опиат“, написал бе Кевин Пърбрайт), така че Дайю да се е удавила не защото е влязла неразумно в дълбокото, а защото едвам е била в съзнание и Чери я е натискала под повърхността? В този случай дали плувните умения на Чери не са били използвани, за да отнесе тялото в дълбокото и то да изчезне завинаги, та да не може да бъде извършена аутопсия?

Или пък истината беше някъде между тези две теории? Тяло, отнесено на лодка, където към него да бъдат привързани тежести и да бъде изхвърлено във води, които на бреговата охрана не би им хрумнало да претърсват, защото течението би отнесло Дайю в съвсем друга посока? И все пак, ако плавателен съд бе спрял близо до брега, би се искал голям късмет той да не бъде забелязан от бреговата охрана. Времето бе твърде кратко и само голям и мощен съд би могъл да напусне района навреме, в който случай пък съпрузите Хийтън щяха да са чули мотор в морето в безмълвието преди съмване.

Имаше, то се знае, и една друга възможност: това наистина да бяха два отделни нещастни случая, станали през седем години.

Прииждаше студеното море при Кроумър като отприщен гроб…

Страйк се взираше в безкрайната водна маса и се питаше дали останките на Дайю бяха там някъде, дали костите ѝ не бяха отдавна оголени, заплетени може би в откъснала се рибарска мрежа, дали черепът ѝ не гниеше кротко на морското дъно. В този случай „Аз можех да спра това“ означаваше „Можех да я спра в настояването ѝ да влезе в морето“ или „Можех да спра да правя всичко, което тя искаше от мен“.

Хайде бе.

Добре – заспори със себе си той, – къде е доказателството, че не е съвпадение?

Общият знаменател. Джонатан Уейс.

Това не е доказателство. Част от съвпадението е.

В края на краищата, ако Уейс бе планирал убийството на доведената си дъщеря, за да докопа онези четвърт милион лири, които Дайю струваше мъртва, защо би инструктирал Чери да я отведе точно на същото място, където неговата жена бе изгубила живота си?

Защото убийците проявяват тенденция да робуват на навика? Защото, след като успешно са убили веднъж, се придържат към същия метод на действие и след това? Би ли могъл Уейс да е замислил дързък двоен блъф за полицията? „Ако щях да я давя, защо да го правя тук?“ Би ли могъл да е достатъчно самонадеян, че да вярва как ще омае всички да вярват, че това е безпощаден удар на коварната съдба?

Само дето и с тази теория имаше проблем: смъртта на първата госпожа Уейс наистина е била нещастен случай. Спомените на Джордж потвърждаваха тези на Абигейл: Уейс не се бе намирал във водата, когато жена му се беше удавила, и бе сторил всичко да я спаси. Освен ако… Докато гледаше как вълните се разбиват долу, Страйк се запита възможно ли е да се предизвика епилептичен припадък у някого. Извади бележника от джоба си и драсна подсещаща записка да проучи въпроса. После отново отправи поглед към морето, като отлагаше момента да тръгне да върви и си мислеше за Чери Гитинс.

Момичето, което тъй глупаво бе откарало крадливия си и размахващ нож приятел до аптеката посред бял ден само няколко години по-късно и което имаше достатъчно слаб контрол над устата си, че да каже „Аз можех да спра това“ на Ленард Хийтън пред съдебната зала, очевидно не бе титан на мисълта. Не, ако изчезването на Дайю беше планирано, Страйк бе сигурен, че Чери е била само инструмент, а не автор на заговора.

Стомахът му шумно възнегодува. Беше уморен, гладен и кракът още го болеше. Последното, което му се правеше, бе да шофира обратно до Лондон тази вечер. Като се извърна неохотно от морето, той пое по обратния път и когато се насочи към Гардън Стрийт, забеляза присъствието на огромен и твърде грозен хотел от червени тухли, обърнат към кея. Изкушението да се регистрира бе засилено от близостта на пъб „Кингс Хед“ с павирана бирена градина на близката Хай Стрийт вляво от него. Задният вход на червения „Отел дьо Пари“ (защо пък Париж?) беше точно срещу бирената градина и го приканваше настойчиво.

Е, по дяволите, ще го направя.

Щеше да обясни нощувката си пред пестеливия счетоводител на агенцията, като каже, че разследването му го е задържало до късно. В „Кингс Хед“ погледна менюто на бара, преди да си поръча халба „Дум бар“, бургер и картофки, които оправда с предишните седем дни на строга диета.