Отприщен гроб

Влажната бирена градина бе пуста, което устройваше Страйк, защото искаше да се съсредоточи. Щом се настани на масата с вейп устройството, извади телефона си и отново се зае с работа. Издири откритите басейни в близост до дома на Чери през детството ѝ и откри един в Хърн Хил. Като не забравяше, че юношеската ѝ плувна кариера е била под името Карин Мейкпийс, Страйк продължи да рови в Гугъл и най-сетне на четвърта страница от резултатите, предоставени на запитването му, намери това, което търсеше: стара снимка на плувен отбор, включващ момчета и момичета, бе публикувана във Фейсбук страница от жена на име Сара-Джейн Барнет.

И там, по средата на снимката, имаше момиче на единайсет или дванайсет години, по чието пълничко лице Страйк разпозна глуповатата усмивка на тийнейджърката, по-късно нарекла се Чери Гитинс. Под снимката Сара-Джейн беше написала:

Щастливи спомени от стария открит басейн Брокуел. Ех, да можех отново да съм в тази чудесна форма! Но беше по-лесно, като бях на 12! От ляво надясно: Джон Къртис (по когото всички си падахме!), Тамзин Коуч, Стюарт Уайтли, Кари Мейкпийс, аз, Кели Пауърс и Рийс Съмърс.

Страйк се прехвърли на Фейсбук страницата на Кари Къртис Удс, която още не беше приела молбата му да я следва. Само че сега знаеше, че Чери и преди е била известна като Кари, а освен това имаше причини да вярва, че е възприела псевдонима „Къртис“ в чест на момче, по което е въздишала в детството.

След като довърши бирата, бургера и картофките си, Страйк се върна на паркинга да вземе малкия сак с паста и четка за зъби, чисто бельо и зарядно за телефона, който държеше в багажника за непредвидени нощувки, след което се върна в „Отел дьо Пари“.

Би могъл да предскаже какъв ще е интериорът, съдейки по фасадата: имаше елементи на разкош в сводестите тавани, кристални полилеи и извитото стълбище в лобито, но и такива от младежко общежитие като корковото табло, върху което бе изложена в ламинирани снимки историята на хотела. Тъй като бе неспособен да остави възникнал у него въпрос без отговор, Страйк хвърли око върху тази информация и установи, че хотелът е основан от човек, чието семейство е избягало от Франция по време на революцията.

Както се бе надявал, успя да си осигури единична стая и неизбежно през летния сезон тя нямаше изглед към морето, а гледаше към покривите на Кроумър. Като издирваше съзнателно доброто, отбеляза, че стаята е чиста, а леглото изглеждаше удобно, но сега, когато бе затворен в нея, заобиколен от същия колорит в жълто и червено като във фоайето, изпита клаустрофобия, за която знаеше, че е напълно ирационална. През детството си и по време на службата си в армията бе спал в коли, палатки, опънати върху гола земя, какви ли не бордеи, онзи ужасен хамбар в Чапман Фарм и многоетажен паркинг за коли в Ангола. Нямаше причини да се оплаква от съвършено прилична хотелска стая.

Но когато окачи сакото си и се огледа да провери какви опори съществуват между леглото и банята – разстояние, което трябваше да измине на един крак следващата сутрин, депресията, която бе отблъсквал през целия ден, го сграбчи с пълна сила. Отпусна се на леглото, прокара ръка по лицето си, неспособен вече да се откъсне от двете причини за лошото си настроение: Шарлот и Робин.

Страйк презираше самосъжалението. Бе изпитал сериозна бедност, травмиращи събития и несгоди и в армията, и в кариерата си на детектив и вярваше, че човек трябва да е благодарен за каквото има. И все пак среднощните заплахи на Шарлот го глождеха. Ако тя ги изпълнеше, последиците нямаше да са красиви. Достатъчно интерес от страна на медиите бе имало към него, за да е наясно каква заплаха представляваше това за бизнеса му, а и без друго вече си имаше работа с опит за саботаж от Патерсън. Надявал се бе никога вече да не му се налага да избягва да припарва до офиса си или да изгуби клиенти, на които им трябваше анонимен детектив, не медийна знаменитост, макар и неохотно приемаща славата си, още по-малко някой, опетнен с подозрение, че е проявявал насилие към жена.

Отново взе телефона си и потърси в Гугъл своето име в съчетание с това на Шарлот.

Имаше основно стари вестникарски статии, в които връзката им беше бегло споменавана, включително неотдавнашната за нападението ѝ срещу Ландън Дормър. Значи тя не бе проговорила още. Без съмнение той щеше да научи веднага, ако го стореше: услужливи приятели щяха да пратят съобщения, изразяващи възмущение, както хората винаги правеха, щом прочетяха лоша новина, като си мислеха, че така помагат.