Отприщен гроб

Той се прозя, отново включи телефона си да се зарежда и макар още да беше рано, отиде да се изкъпе, преди да си легне. Надявал се бе горещата вода да подобри настроението му, но когато се сапуниса, мислите му се насочиха към Робин, а това не му донесе утеха. Бе го придружавала при последните му две пътувания до крайморски градове, и двете направени по повод други случаи на агенцията: ял беше с нея пържени картофки в Скегнес, нощували бяха в съседни стаи в Уитстъбъл.

Особено силно му се бе запечатала вечерята им в хотела същата вечер малко след скъсването му с последната му приятелка и преди Робин да отиде на първата си среща с Райън Мърфи. Спомняше си, че Робин беше със синя блуза. Пиха вино риоха и се смяха, а горе на последния етаж ги чакаха две съседни стаи. Помисли си колко предразполагащо бе всичко: виното, морската гледка, и двамата необвързани, без никой наоколо, който да ги прекъсва, и какво бе направил той? Нищо. Да бе ѝ казал поне, че връзката му – кратка, неудовлетворителна и подхваната само за да се отвлече от неуместното желание по съдружничката си – е приключила, това би могло да поведе към разговор, в който Робин да сподели своите чувства, а вместо това той запази обичайната си резервираност, решен да не излага на риск приятелството им и деловото им съдружие, но също така боящ се от отхвърляне. Единственият му прекъснат в зародиш пиянски порив да целуне Робин пред хотел „Риц“ на трийсетия ѝ рожден ден бе посрещнат с ужасения ѝ поглед, който се бе запечатал в паметта му.

Върна се гол в стаята да свали протезата си. Докато я отлепяше с мъка от гела върху отрязаното място на крака си, слушаше крясъците на чайките сред залеза и му се искаше повече от всичко на света да бе казал нещо онази вечер в Уитстъбъл, защото, ако го бе направил, сега нямаше да е тъй нещастен и да се уповава на надежди Райън Мърфи отново да затъне в алкохолизма си.

64

Деветка на трета позиция:

Помръкване на светлината по време на лов на юг…

Не бива да се очаква упорство твърде скоро.

„Идзин“, или „Книга на промените“

На следващата сутрин Страйк се събуди в моментно объркване къде се намира. Сънувал бе, че седи до Робин в ландроувъра ѝ и си разменят анекдоти за удавяне, каквото по време на съня и двамата бяха изпитали по няколко пъти.

С мътен поглед посегна към телефона си да спре звука на алармата и мигом видя, че през последния половин час са пристигнали седем съобщения: от Пат, Луси, Прудънс, Пищяла, Илза, Дейв Полуърт и журналиста Фъргюс Робъртсън. Със свито сърце отвори съобщението от Пат.

Сестра ѝ току-що позвъни. Казах, че не си тук. Надявам се да си добре.

Страйк отвори съобщението от Луси.

Стик, толкова съжалявам. Току-що видях. Ужасно е. Не знам какво друго да кажа. Надявам се да си добре ххх

Вече с тежко предчувствие Страйк се надигна в леглото и отвори съобщението от Фъргюс Робъртсън.

От нюздеска ме питат дали имаш коментар. Разумно ще е да им дадем нещо, та да ти се разкарат от главата. Не знам дали си наясно, но се носи слух, че тя е оставила писмо.

Вече с некомфортно сърцебиене Страйк отвори браузъра на телефона си и написа името на Шарлот.

Смърт на знакова фигура: Шарлот Камбъл

е открита мъртва

Някогашната лудетина Шарлот Камбъл

е открита мъртва от чистачка

Шарлот Камбъл мъртва

при предстоящо обвинение в нападение

Той се взираше в заглавията, неспособен да асимилира онова, което виждаше. После кликна на последното.

Шарлот Камбъл, модел и светска дама, е починала от самоубийство на възраст 41 години, както потвърди семейният адвокат в петък вечерта. В изявление до „Таймс“ майката и сестрата на Камбъл казват:

„Нашата обичана Шарлот отне живота си в четвъртък вечерта. Шарлот бе подложена на сериозен стрес след неоснователно обвинение в нападение, довело до тормоз от страна на медиите. В този много труден за нас момент молим да ни бъде предоставено уединение особено за обожаваните малки деца на Шарлот.“

„Изгубихме най-забавната, умна и оригинална жена, която някой от нас е познавал – каза братът по майка на Камбъл, актьорът Саша Легард, в отделно изявление. – Аз съм само един от съкрушените хора, които я обичаха, и се боря да приема истината, че никога повече няма да я чуем да се смее. Смъртта, студена като ранен скреж, попарила е скъпото ни цвете[16].“