Отприщен гроб

– А… – промълви мъжът. – И все пак…

– Да – кимна Страйк.

– Ще ви оставя – с вече приглушен глас каза човекът и се отдалечи по пътеката, като влезе някъде, вероятно във вестиария, предположи Страйк, за да го остави да се моли в уединение. И Страйк действително затвори очи, макар и не за да говори на Бог. Знаеше какво би му казала Шарлот, ако беше тук сега.

Вече ти се махнах от главата, Блуи. Би трябвало да си доволен.

Не те исках мъртва, отговори ѝ той в съзнанието си.

Но знаеше, че си единственият, който би могъл да ме спаси. Предупредих те, Блуи.

Не можеш да държиш някого със заплахи, че ще посегнеш на живота си, ако си иде. Не е редно. Ти имаше деца. Трябваше да останеш жива заради тях.

О, добре. Представяше си хладната ѝ усмивка. Щом така искаш да поставиш нещата. Аз съм мъртва. Не мога да споря.

Не ме въвличай в тази игра. У него се надигаше гняв, сякаш тя наистина бе тук, в празната църква. Дадох ти всичко, което имах за даване. Търпях гадости, с каквито никога вече няма да се примирявам.

Робин е светица, нали? Колко отегчително, каза Шарлот, като вече му се подсмихваше. Едно време ти обичаше предизвикателствата.

Тя не е повече светица, отколкото съм аз, но е добър човек.

И сега ядосан осъзна, че в очите му напират сълзи.

Искам за разнообразие добър човек до себе си, Шарлот. Дотегна ми от мръсотии, бъркотии и сцени. Искам нещо различно.

Робин дали би се самоубила заради теб?

Разбира се, че не. Тя е човек със здрав разум, по дяволите.

След всичко, което имахме, което споделяхме, сега искаш благоразумна? Онзи Корморан, когото познавах, би се изсмял при идеята да пожелае благоразумна. Не помниш ли? „Само слънцата умеят да залязват и пак да се раждат: щом светлината кратка за нас веднъж угасне, ще трябва да заспим в една безкрайна нощ. Дай ми хиляда целувки...“[17]Бях объркан хлапак, когато ти цитирах това. Вече не съм такъв. И все пак ми се иска да бе останала жива и да бъдеш щастлива.

Никога не съм била щастлива, каза онази Шарлот, която ставаше брутално откровена, когато нищо друго не действаше и поредната грозна сцена ги бе оставила изтощени. Понякога съм се забавлявала. Но щастлива не съм била.

Да, знам.

И той повтори казаното от мъжа с клипсовете за велосипед.

Все пак…

Отвори отново мокрите си от сълзи очи и се вгледа в кръста над олтара. Може да не бе вярващ, но кръстът означаваше нещо за него. Той символизираше Тед и Джоун, ред и стабилност, ала също така непознатото и нерешимото, човешкия стремеж за смисъл в хаоса и за надежда, че съществува нещо отвъд света на болка и безкрайни усилия. Някои загадки бяха вечни и неразрешими за човека и имаше някакво облекчение в това да го признаеш и приемеш. Смъртта, любовта, цялата сложност на човешкото същество: само глупак би претендирал, че ги разбира докрай.