Отприщен гроб

Докато седеше в скромната стара църква и кръглата кула бе изгубила злокобното си излъчване, видяна отблизо, той се взря в тийнейджъра, който бе оставил Леда и опасната ѝ наивност само за да изгуби ума си по Шарлот с нейната също тъй опасна изисканост, и за пръв път разбра със сигурност, че вече не е човекът, копнял и по двете. Прости на юношата, преследвал деструктивна сила, защото бе вярвал, че ще я укроти и така ще сложи ред във Вселената, ще я направи разбираема и безопасна. Не беше толкова различен от Луси все пак. И двамата се бяха заловили да преправят света си, просто бяха подходили по коренно различни начини. Ако имаше късмет, чакаше го още половината му живот и бе време да се откаже от неща, далеч по-вредни от пържените картофи и цигарите, време да признае пред себе си, че е редно да потърси нещо ново, различно от онова, което бе унищожително, но познато.

Дълголикият човек с кротки очи се появи отново. Докато вървеше обратно по пътеката, колебливо се спря до Страйк.

– Надявам се да сте намерили каквото търсехте.

– Намерих го, да – отвърна Страйк. – Благодаря ви.

Пета част

Куей/Противопоставяне

Отгоре – огън; отдолу – езерото:

Образът на ПРОТИВОПОСТАВЯНЕТО.

И тъй, сред всичките си връзки с хора

духовно извисеният човек запазва своята индивидуалност.

„Идзин“, или „Книга на промените“

65

Линията е податлива, стои между две силни линии;

може да бъде сравнена с жена, изгубила воала си

и вследствие на това изложена на атака.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Тъй като Страйк не бе видял причина да информира в следващото си писмо Робин за самоубийството на Шарлот и за посещението си в църквата „Свети Йоан Кръстител“, тя знаеше само, че е бил в Кроумър, за да проведе интервю със съпрузите Хийтън. Като узна, че съдружникът ѝ е минал на километър и половина от Чапман Фарм по път към крайбрежието, изпита още по-остра самота. Тя също се върна в спомените си към двата крайбрежни града, които бяха посетили заедно при предишни разследвания, и особено към вечерята в Уитстъбъл: белите корали върху полиците над камините на фона на тъмносивите стени, Страйк, смеещ се насреща ѝ, очертан като в рамка от прозорец, през който тя бе гледала как морето става индиговосиньо на помръкващата светлина. За щастие, умората на Робин я предпази от разсъждения и анализи на чувствата, извиквани от тези спомени.

Прочете на светлината от фенерчето три пъти разказа му за интервюто с двамата Хийтън, тъй като искаше да е абсолютно сигурна, че е запомнила всичко, преди да накъса писмото. Сега, още по-решена от всякога да узнае възможно най-много за смъртта на Дайю, Робин се подготви да поднови усилията си да се сближи с Емили Пърбрайт, но знаеше, че подобна задача по-лесно се планира, отколкото се осъществява. През следващите няколко дни се помъчи, но не успя да се озове в близост до Емили, докато седмица след получаването на последното писмо от Страйк не изникна неочаквана възможност.

На закуската при Робин дойде младият мъж с къси расти, който я информира, че тази сутрин тя е включена в група, отиваща в Норич да събира пари за Църквата.

– Постегни се – поръча ѝ. – На леглото ще те чака нов анцуг. Микробусът тръгва след половин час.

Робин бе привикнала към небрежно споменаване на периоди от време, които бяха невъзможни за измерване от редовите членове на Църквата, и се бе приучила, че най-разумно е да си преведе инструкцията като „действай възможно най-бързо“. Затова излапа овесената си каша надве-натри, вместо както в други дни да се мъчи да удължи храненето.

Когато влезе в спалното помещение, видя новите костюми проснати на леглата – вече не бяха червени, а бели. По този знак Робин прецени, че са влезли в сезона на Удавената пророчица. И тогава зърна Емили, която събличаше червеното горнище на анцуга си.

– О, и ти ли идваш, Емили? – попита изненадана Вивиън, когато влезе в спалното помещение минути след Робин. Емили хвърли недружелюбен поглед на Вивиън и се извърна, като се залови да облича чист потник.

Робин преднамерено напусна спалното помещение заедно с мълчаливата Емили с надежда да седне до нея в микробуса, но бяха изминали само няколко метра, когато чу мъжки глас да я вика.

– Роуина!

Робин се обърна и падна духом: Тайо се беше върнал във фермата. Той също бе облечен в чист бял анцуг и по изключение беше измил косата си.

– Здравей – каза Робин и се помъчи да изглежда зарадвана, че го вижда, докато Емили продължи напред с наведена глава и скръстени пред гърдите ръце.