Отприщен гроб

ОГРАНИЧАВАНЕ, съчетано с искреност…

Помага да се предприеме нещо.

Как точно да се изпълни?

Може да се използват две малки купички за жертвоприношението.

„Идзин“, или „Книга на промените“

Когато Тайо хукна, стиснал здраво малкия сейф, Робин и Вивиън опразниха сергията и оставиха гола металната рамка.

– Зарежи всичко това – викна в паника Вивиън на Робин, която тъпчеше последните плюшени костенурки и сламени кукли в кашоните. – О, боже мой. Ами ако е избягала, за да се отлъчи?

Кутията с дарения дрънчеше в ръцете на Робин, когато с Вивиън затичаха по Касъл Стрийт. Робин се почуди как Вивиън сляпо бе приела, че решението на зряла жена да се отдели от групата крие опасност. Нима не се запитваше защо изобщо е нужен толкова строг контрол? Очевидно не. Вивиън се шмугваше във всеки магазин по пътя им, разтревожена като майка, чието невръстно детенце се е изгубило. С белите си анцузи и дрънчащата кутия с пари, притисната към гърдите на Робин, двете привличаха стъписани погледи от минувачите.

– Това тя ли е? – промълви задъхана Вивиън.

Робин зърна бялата дреха, посочена от нея, но се оказа младеж с бръсната глава и фланелка на националния отбор на Англия.

– Почакай – едва успя да отрони Робин и спря. – Вивиън, почакай! Трябва да се разделим, за да покрием повече площ. Ти търси натам – тя махна към Дейви Плейс, – а аз ще продължа в тази посока. Ако не сме я намерили, ще се срещнем след час при сергията, става ли?

– А как ще знаем…

– Питай някого колко е часът!

– Добре – отвърна Вивиън, макар да бе уплашена, че остава сама. – Май има логика.

Уплашена, че Вивиън може да промени намерението си, като ѝ остане време да помисли, Робин отново се втурна да тича и когато погледна през рамо, с облекчение видя, че Вивиън се е насочила към Дейви Плейс.

Робин мигом сви вляво по странична алея, от която излезе на широка улица покрай голяма затревена могила, върху която се издигаше Норич Касъл, огромен и внушителен каменен замък.

Робин се облегна на стената на магазин, за да си поеме дъх. Остатъчният шок заради глупостта да реагира на името си още рикошираше в съзнанието ѝ. Дали обяснението ѝ бе достатъчно убедително? Дали не бе възможно Вивиън да забрави случката на фона на уплахата си, че Емили е изчезнала? Когато вдигна поглед към впечатляващата фасада на замъка, чу в главата си гласа на Страйк:

Компрометирана си. Събудила си подозрения относно истинската си самоличност. Махай се веднага. Още една грешка и с теб е свършено.

И това, без Страйк да знае как Лин я бе спипала с фенерче в гората. Ясно можеше да си представи какво би казал и по този повод.

Само защото не се е разприказвала още, не значи, че няма да го направи. Стига ти няколко души да споделят подозрения към теб.

Робин си представи как отива в телефонна кабина, както бе направил бащата на Ниъм Дохърти преди толкова години, и се обажда за сметка на насрещния абонат в офиса на Пат, за да съобщи, че иска да си тръгне. Мисълта да чуе дрезгавия глас на Пат, да знае, че никога вече няма да се върне в Чапман Фарм, че завинаги ще е в безопасност от попълзновенията на Тайо за духовно единение, бе невероятно изкушаваща.

Но насреща стоеше аргументът, че задачата ѝ още не е изпълнена. Не бе открила нищо достатъчно уличаващо Църквата, което да доведе до среща между Уил Еденсор и семейството му. Макар да имаше отделни компрометиращи данни като връзката на Джайлс Хармън с вероятно непълнолетната Лин, Робин се съмняваше, че нейната дума ще бъде зачетена срещу мощта на адвокатите на УХЦ особено при положение че Лин, родена и израснала в УХЦ, надали би дала показания срещу принципал на Църквата.

Трябва да остана – заяви тя на Страйк в главата си – и знам, че на мое място ти би направил същото.

Робин затвори очи за миг или два и в измъченото ѝ от глад и умора съзнание между всички разбъркани мисли се промъкна и тази за Райън.

Напоследък много по-рядко се сещаше за Райън, отколкото за Страйк, но това бе заради силното ѝ фокусиране върху работата, нали? Беше естествено, неизбежно…

Робин пое дълбоко дъх и отново тръгна, като оглеждаше улицата за Емили, макар да бе сигурна, че жената отдавна е отишла надалеч. Може да бе спряла кола на стоп или да се бе обадила на роднини за тяхна сметка да дойдат и да я приберат. Все пак с малко късмет агенцията би могла да проследи Емили, когато вече беше навън…

– Какво?! – възкликна Робин гласно и се закова на мястото си с поглед към сгънат брой на „Таймс“ на поставката пред входа на магазинче за вестници. Очевидно Британия бе гласувала за напускане на Европейския съюз.