Отприщен гроб

– Избрах те да дойдеш днес с групата за набиране на средства – каза Тайо и ѝ направи знак да върви до него през двора, – защото мислих за теб, докато ме нямаше тук, и реших, че трябва да ти бъдат дадени повече възможности да промениш мисленето си. Между другото, чух, че си направила дарение за Църквата. Много щедро от твоя страна.

– Не – поклати глава Робин, защото нямаше да стъпи в капана, който старейшините на Църквата редовно залагаха на непредпазливите, – не беше щедро. Ти си прав, трябваше да го направя по-рано.

– Добро момиче – похвали я Тайо, протегна се и започна да масажира тила ѝ, от което гърбът и ръцете на Робин настръхнаха. – Колкото до другия въпрос – продължи той с понижен глас, като ръката му си остана на тила ѝ, – ще чакам ти да дойдеш при мен и да молиш за духовно единение. Това би показало истинска промяна в съзнанието ти, загърбване на егомотивацията.

– Добре – каза Робин, неспособна да го погледне. Видя как Емили се обърна към двама им с безизразно лице.

Кашони със стоки на УХЦ и кутии за събиране на помощи с логото във форма на сърце на Църквата бяха натоварени в микробуса от Дзян и още двама мъже. Когато Робин се качи, завари Емили вече седнала до Амандийп, така че избра да седне до Уолтър, като Емили бе през пътеката до нея.

Все още бе много рано и небето бе облачно, но с перлено сияние. Когато микробусът пое по алеята и навън през електрическата порта, Робин изпита въодушевление; толкова се вълнуваше, че отново ще види външния свят, сякаш се бе качила на самолет за екзотична почивка. Забеляза, че десният крак на Емили подскача нервно нагоре-надолу.

– Така – заговори Тайо от предната част на микробуса, каран от брат му Дзян. – Няколко думи за онези сред вас, които още не са излизали за набиране на средства. Едни ще обслужват сергията със стоки, останалите ще използват кутиите за дарения. Прояви ли някой интерес към Църквата, давате му брошура. Днешните приходи ще бъдат разпределени между Младежкия ни център в Норич и програмата за осъзнатост относно климатичните промени. Имаме плакати, но бъдете готови да отговаряте на въпроси. И помнете, всеки контакт е шанс да спасите душа, така че искам да видя много позитивност. Взаимодействието с широката общественост дава възможност да покажем колко страстно сме отдадени на мисията си да спасим света.

– Браво, браво – обади се високо Уолтър. Беше силно отслабнал, откакто се бе присъединил към Църквата, и кожата му сега беше леко сивкава. Не изглеждаше самоуверен и приказлив като при пристигането си в Чапман Фарм и в ръцете му се долавяше тремор.

Почти час след като напусна фермата, микробусът прекоси река Уенсъм и влезе в Норич. Робин, която бе виждала града единствено при пътуването към Чапман Фарм, забеляза много каменни стени и църковни кули на хоризонта. Разноцветните фасади на магазините, билбордовете и ресторантите ѝ донесоха усещане за нещо познато и в същото време чудато. Странно бе да вижда хора в нормално облекло, тръгнали по своите си дела, притежаващи свои пари, телефони, ключове от дома.

За пръв път Робин оцени каква смелост се бе искала от Кевин Пърбрайт, който бе живял във фермата от тригодишна възраст, да се отскубне на свобода и да навлезе в непознат и едва ли не непосилен за него свят, чиито правила той не бе познавал, при положение че не бе имал нито пари, нито работа, а само анцуга на гърба си. Как изобщо бе успял да се сдобие със стая под наем, била тя и мизерна? Колко ли трудности бе срещнал да подаде искане за социални помощи, да си набави лаптоп, да се залови с писането на книгата си. Робин погледна към Емили, която изглеждаше зашеметена, сякаш виждаше всичко пред себе си през витрина, и се почуди кога ли за последно ѝ бяха позволявали да зърне реалния живот извън някой от центровете на УХЦ.

След като Дзян паркира микробуса, стоката бе разтоварена и трима по-млади мъже свалиха на рамене елементите, от които щяха да сглобят сергия. Останалите, включително Робин, понесоха кашони с плюшени костенурки, сламени кукли, плакати и брошури. Тайо не носеше нищо, вървеше отпред и от време на време подканваше тези на опашката да побързат.

Когато стигнаха до кръстовище от три пешеходни улици, което щеше да е особено оживено след отварянето на околните магазини, опитните младежи монтираха сергията изненадващо бързо. Робин помогна за подреждането на стоките върху нея и за забождането на лъскавите плакати, рекламиращи проекти на УХЦ.

Надяваше се да ѝ дадат кутия за събиране на помощи, защото така би имала най-голяма свобода – би могла дори да се вмъкне в магазин и да прелисти вестник. Само че Тайо ѝ възложи да поеме сергията заедно с Вивиън. После инструктира онези, които тръгнаха да набират средства, че се очаква всеки да донесе средно по сто лири за деня. Макар той да не го каза изрично, Робин видя, че събирачите схванаха как им се нарежда да не се връщат без тази сума. Разочарована бе, че Емили, прикрепена към Дзян, се изгуби извън полезрението ѝ.