Отприщен гроб

След като околните магазини отвориха, броят на хората, минаващи покрай сергията, постепенно започна да се увеличава. През първия час Тайо се навърташе наблизо и наблюдаваше как Робин и Вивиън общуват с клиентите, като ги критикуваше и наставляваше между продажбите. Пухкавите костенурки, харесвани от децата, бяха най-купувани. Тайо поръча на Робин и Вивиън, ако някой не купи костенурка или сламена кукла, да му предлагат кутията за дарения към проектите на Църквата и тази стратегия се оказа изненадващо ефикасна: повечето хора пускаха монета или дори банкнота, за да се отърват от неудобството, че нищо не са купили.

Най-сетне за облекчение на Робин, Тайо тръгна да обиколи онези с кутиите за помощи, та да провери как се справят. Щом се отдалечи достатъчно, че не можеше да ги чуе, Вивиън се обърна към Робин и заприказва с престорения си изговор на човек от работническата класа, който ѝ се изплъзваше при първото разсейване.

– Не мога да повярвам, че той разреши на Емили да дойде.

– Защо? – попита Робин.

– Не знаеш ли какво се е случило в Бирмингам?

– Не. Какво?

Вивиън се огледа и продължи с понижен глас.

– Имала там нерегламентиран контакт с мъж.

Робин знаеше, че това означаваше интимна връзка, която никой извън Църквата не би приел като нещо необичайно, но в УХЦ моногамните отношения, възникнали на базата на сексуално привличане, се смятаха за нездравословна проява на инстинкт за притежание.

– Олеле – възкликна Робин. – Не го знаех.

– И това не е всичко – продължи Вивиън. – Наприказвала на мъжа куп лъжи, които го накарали да се разколебае във вярата си. Той го споделил със старейшина от Църквата, та затова тя била преместена в Чапман Фарм.

– Олеле – отново ахна Робин. – Какви лъжи?

Вивиън пак се огледа, преди да заговори.

– Добре, само не го казвай пред никого. Нали знаеш, че тя и Бека са познавали Удавената пророчица?

– Да, чух за това – кимна Робин.

– Та тя му е дрънкала разни глупости за Дайю.

– Какво му е казала?

– Не знам точно – вдигна рамене Вивиън, – но е било толкова скандално, че мъжът за малко не напуснал Църквата.

– А ти как го научи? – попита Робин, като се погрижи да се престори на възхитена от осведомеността на Вивиън.

– Заприказвах се с едно от другите преместени момичета. Тя ми разправи как Емили и онзи постоянно се измъквали заедно и отказвали духовно единение с други хора. Било си е чиста проба материализъм. Според момичето Емили е убеждавала мъжа да избяга с нея.

– Това е ужасно – коментира Робин.

– Ами да. Насила са я качили в микробуса. Крещяла към онзи „Обичам те“. – По лицето на Вивиън се изписа отвращение. – Можеш ли да си представиш? Но слава богу, той просто ѝ обърнал гръб.

– Да, слава богу – повтори като ехо Робин.

Вивиън се обърна в другата посока, за да обслужи майка, чието малко дете я бе потътрило при плюшените костенурки. Когато си тръгнаха, Вивиън отново насочи вниманието си към Робин.

– Знаеш ли, че Папа Джей е в Ел Ей? – Произнесе тъй нежно „Папа Джей“, че у Робин не остана съмнение как тя е хлътнала до уши по главата на Църквата, което важеше за повечето жени в Чапман Фарм. – Връща се другата седмица.

– Наистина ли?

– Да, винаги присъства на Появата на Удавената пророчица. Ти правила ли си с него духовно единение?

– Не – отвърна Робин. – А ти?

– Не – въздъхна Вивиън с нескрит копнеж.

Тайо прескача на няколко пъти през следващите два часа, за да провери колко пари са се събрали в металния сейф под плота. При един от случаите дойде дъвчещ и бръсна няколко трохи тестен сладкиш от устата си. Нито предложи на двете им да идат да хапнат, нито им донесе храна.

Минаха часове и Робин започна да се чувства замаяна. По положението на слънцето съдеше, че е някъде средата на следобеда. Колкото и обръгнала да бе на глад и умора във фермата, бе ново предизвикателство да стои толкова дълго на едно място със задължението да се усмихва, да разговаря дружелюбно и да славослови Църквата, докато слънцето я напичаше безпощадно и бе лишена дори от обичайната безвкусна порция от нудли и разкашкани зеленчуци.

– Робин!

– Да?

Тя се обърна автоматично към изреклия името ѝ и секунда по-късно се вледени от ужас, като осъзна какво е направила. Момченце държеше в една ръка плюшена червеношийка и я запознаваше с костенурката, току-що купена му от баща му. Вивиън я гледаше присвила очи.

– Това ми е прякорът – с насилен смях обясни Робин, когато бащата и синът се отдалечиха. – Така ме наричаше сест… тоест така ме наричаше един от плътските ми обекти понякога.

– О… И защо те наричаше Робин?

– Имаше книжка за Робин Худ – измисли в отчаянието си Робин. – Била ѝ любимата, преди да се родя. Искала нашите да ме кръстят Роб…

Тя млъкна. По улицата към тях приближаваше зачервеният и изпотен Тайо. Хората се извръщаха след него в белия му анцуг и с изписани по лицето гняв и паника.

– Проблем – изрече задъхано, като стигна до сергията. – Емили е изчезнала.

– Какво? – ахна Вивиън.

– Проклетият Дзян – процеди Тайо. – Дайте ми сейфа с парите и събирайте стоката. Трябва да я намерим.

66