Отровният пръстен

Той съгледа насреща си тъмната сянка на корабния корпус и загреба нататък, внимавайки вълната да не го блъсне в него. Ето, улови котвеното въже, изпънато като струна на арфа. И му се стори, че то наистина из-звънтя като струна.

И така, прикрит от надвисналия отгоре му борд, плувецът подаде глава над водата. Огледа се. Беше попаднал точно там, където трябваше. При първия кораб на първия ред. Котвата го придържаше с носа напред, та да пори прииждащите от юг вълни с обкования си в медни плочи таран. Аридей извади ножа. Нишка по нишка започна да стърже въжето. Ето, преряза го до половина! Повече не издържа. При новата вълна то се скъса. Триерата се завъртя мигновено кръгом, обърна нос към сушата към следващата корабна редица, удържана вече само от котвата на кърмата. Резкият тласък прекърши мачтата и тя се срина върху палубата.

Аридей едва свари да отстъпи от профучалия борд, който мина на лакет от него. Така беше загинал и Скилас. Затова Хидна бе довършила сама наченатото от баща й дело и с подвига си бе дала смелост на елините да се преборят с мощния завоевател.

Нощта настъпваше бързо. Моряците запалваха корабните светлини. От дълбините изплаваше черен мрак като сепийна боя. Какви ли ужасии щяха да се надигнат заедно с него?

Аридей стисна зъби. Каквито опасности да го заплашваха, той беше длъжен да завърши делото си. Сянката на Хефестий вдъхваше сили в измореното му тяло. Щяха да му помогнат и нереидите, дъщерите на морския мъдрец Нерей, честните и благородни девойки които подкрепят смелчаците.

Той улови задното котвено въже, замахна с ножа. Подложено на двойно по-голямо опъване, след като предното не бе устояло, то отстъпи по-лесно. И корабът изведнъж се люшна към брега, сякаш го запрати върху вълните страхотна подводна балиста; подскочи с тарана напред, връхлетя върху неподозиращата триера от втората редица. Опасното острие хлътна мигновено в борда й, издъни го и в трюма нахлу водата. Двата счепкани кораба се завъртяха на място, докато се накъсаха и въжетата на таранираната триера, не издържали двойния товар; после полупотънали, разбитите кораби се понесоха към брега, повлякоха и една миопарона, ведно с която се блъснаха върху скалите, където за няколко минути бяха превърнати на купчина дъски и греди, разлюляна върху прибоя.

Аридей не изчака да види края им, а отново, се гмурна. В тъмнината опипом намери въжето на съседния кораб. Насече го с няколко удара, премина към задната котва. Сряза я и без да погледне как освободената триера ще се нахвърли срещу стоящата зад нея редица, загреба към третия кораб. Вече престана да плува под вода. Беше достатъчно тъмно. Подмятан от огромните вълни, едва устояващ на напора им, той хвана въжето му, заудря с ножа. Но го смени бързо със запасния нож, защото този вече бе изхабен. Не дочака да се скъса съвсем, а отскочи до задната котва. Сряза и нейното въже. Заплува към четвъртата.

Тогава разбра, че триерарсите се бяха опомнили. През воя на бурята долитаха откъслечни команди. Ето, през пролезите се проточиха, както таралеж изправя бодлите си, трите реда весла, които загребаха във водата под такта на хортатора233 — надзирателя на гребците. После матросите изтеглиха задната котва, притичаха до бака по размятаната палуба и заловиха предната котва. Измъкнаха и нея. В първите мигове изглеждаше, че веслата устояват срещу стихията. Като че ли корабът щеше да поеме напред. Такава беше целта на триерарха234 — да го измъкне в открито море. Ала една по-висока вълна го надигна върху гребена си така, че веслата му се размахаха напразно във въздуха и го понесе назад, стовари го с трясък върху скупчената като подплашено стадо армада.

Водолазът премина към петия кораб и след като обезвреди и него, заплува към следващия. Един подир друг. Премалял от умора, едва удържащ се над водата, той нанасяше удар след удар върху опънатите въжета, а в гърдите му напираше тържествуваща радост. Флотата на Лизимах вече бе смазана, превърната в жалка купчина трески, от която опитваха да се измъкнат няколко оцелели триери и миопарони.

Ето още една триера, която не смееше да се откачи от котвите си. Аридей се отправи към нея. Хвана въжето, за махна с ножа. Ала силите му вече бяха изчерпани. Усети, че пред очите му преминават светливи петна, които заслепиха погледа му. Омаломощен, той увисна, заловен с лява ръка за въжето. Може би изгуби съзнание само за миг. Но тоя миг излезе съдбоносен. Придошлата вълна подхвърли кораба настрана, бордът й блъсна главата му.

Аридей се опомни само за кратко, колкото да разбере, че потъва към дъното. И сякаш не потъваше, а политаше нагоре, към някаква светлина, към която го водеше Хефестий.

Хефестий се усмихваше. Отмъстен…

Жажда

Меда оздравя изведнъж. Съзнанието й се проясни, престана гаденето в стомаха, уталожиха се болките в цялото й тяло. Усещаше само някаква слабост.

И още щом стана, се запъти при Агатокъл. Донякъде гузен за станалото, той я прие веднага и веднага я отправи към бащиния си стан, с един керван тракийски биги235, отнасящи провизии за войската.