Отвъд стената на съня

Обреченият Сарнат

В обширните земи на Мнар има голямо тихо езеро, където не се влива и откъдето не извира никаква река. Преди повече от десет хиляди години на брега му се издигал величествен град, наречен Сарнат; сега обаче от този могъщ стародавен град няма и помен.

Мълви се, че в незапомнени времена, когато светът бил млад и Сарнат още не бил построен, край езерото имало друг град, изсечен от сив камък и известен като Иб. Той бил древен като самото езеро и бил обитаван от необикновени същества. Подобно на повечето твари, появили се на бял свят в тъмните времена на първозданието, те били изключително странни и уродливи. Според тайнствените писмена, изрязани върху тухлените колони на Кадатерон, обитателите на Иб имали изпъкнали очи, зеленикава кожа с почти същия оттенък като застиналите езерни води и стелещите се над тях мъгли, издадени напред дебели устни и уши с необичайна форма. Освен това били неми и безгласни като риби.

Върху тези колони може да се прочете още, че една нощ, когато над Мнар била надвиснала гъста мъгла, тези причудливи създания се спуснали от луната заедно с голямото езеро и сивокаменния град. Обитателите на Иб почитали каменен идол с цвета на зеленикавите езерни води; той бил изваян по образ и подобие на Бокруг, гигантския воден гущер, и пред този идол уродливите зеленикави твари устройвали противните си танци и нечестивите си обреди под хладното сияние на подпухналата луна. Един ден, както е записано в папирусите от Иларнек, те открили огъня и оттогава постоянно го използвали в скверните си ритуали. Ала съвсем малко се знае за тези същества, понеже са живели в доисторическите времена, а човешкият род е твърде млад, за да ги помни.

След безброй епохи в Мнар най-накрая дошли хората. Това били племената на тъмнокожите пастири с техните стада тънкорунни овце. Те издигнали градовете Траа, Иларнек и Кадатерон на лъкатушещата сред необятните зелени равнини река Ай. Най-смелите и издръжливите сред тях достигнали до бреговете на езерото и след като открили в земята богати находища на драгоценни метали, построили Сарнат.

Тези скитащи племена заложили първите камъни на бъдещия си град недалеч от сивокаменния Иб, чиито причудливи обитатели ги изпълвали с почуда и изумление. Не след дълго към тези чувства се примесила и омразата, защото според пришълците твари с подобен омерзителен облик не бивало да живеят в такава близост с хората. Необичайните скулптури, украсяващи сивите монолити на Иб, също не се харесвали на жителите на Сарнат; според тях те открай време загрозявали обширната територия на Мнар, простираща се невъобразимо далеч от другите — намиращи се било наяве, било насън — страни, и трябвало да изчезнат от лицето на земята още преди появата на хората.

Колкото по-често пастирите обръщали враждебния си взор към зеленикавите създания, толкова по-силно запламтявала омразата им. Обитателите на Иб им се стрували слаби и немощни, а меките им земноводни тела изглеждали като идеални мишени за човешките стрели и камъни. И ето че един ден отряд млади воини, въоръжени с прашки, копия и лъкове, нахлули в сивокаменния град и погубили всичките му жители. Сетне избутали труповете им в езерото с помощта на дългите си копия, защото за нищо на света не искали да се докосват до отвратителните им медузоподобни тела. Омерзителните скулптури също били захвърлени в дълбоките застинали води; докато ги влачели натам, хората се чудели що за колосални усилия били необходими, за да се докарат тук подобни каменни грамади, понеже такива монолити нямало нито в Мнар, нито в съседните земи.

Тъй старинният град Иб бил разрушен и от него не останало нищо друго освен издялания от зеленикав камък идол, изваян по образ и подобие на Бокруг, големия воден гущер. Младите воини взели статуята му със себе си като символ на победата над древните богове и жабоподобните обитатели на сивокаменния град и най-вече — като знак за господството им над обширните земи на Мнар. Поставили го в своя храм, ала още същата нощ се случило нещо страшно и необяснимо. Над застиналите езерни води заискрило зловещо сияние, а на сутринта влезлите в храма хора открили, че идолът е изчезнал, а върховният жрец Таран-Иш лежи мъртъв на земята с изкривено от невъобразим ужас лице. Преди да издъхне, върховният жрец изобразил с треперещата си ръка разкривения знак на ГИБЕЛТА върху хризолитовия39 олтар.