Отвъд стената на съня

Не по-малко прекрасни били градините, разцъфнали из Сарнат по време на господството на великия владетел Зокар. Те се намирали в центъра на града, заемали огромна площ и били оградени с висока стена. Над тях се извисявал гигантски стъклен купол, през който в ясно време прониквали лъчите на слънцето, луната и звездите, а когато било облачно, били осветявани от сияйни техни подобия, висящи под прозрачния свод. Лете градините се охлаждали от ароматен свеж бриз, навяван от хитроумни приспособления, докато зиме се отоплявали от скрити пещи, така че в тях царяла вечна пролет. Зелените лехи били прорязани от безброй ромолящи поточета, водоскоци и водопади, над които се извивали изящни мостчета. Тези поточета се вливали в живописни езерца, по чиято огледална повърхност величествено се носели белоснежни лебеди. Човек можел да се любува до безкрай на великолепните гледки, присядайки на някоя от многобройните скамейки от мрамор и порфир, разпръснати из градините, както и да се помоли на боговете в десетките храмове и олтари, издигнати сред пищната растителност.

Всяка година в Сарнат се провеждали тържества по случай разрушаването на Иб. Тогава жителите на града пиели вино, танцували и се веселели. Всички отдавали почит на сенките на героите, изтрили от лицето на земята скверния град на омерзителните древни твари. Публиката се забавлявала с комични представления, в които увенчани с рози актьори се кривели смешно на сцената, изобразявайки с непристойните си танци загиналите жабоподобни създания и богове на Иб. А властелините на Сарнат съзерцавали езерото и сипели проклятия по адрес на костите на мъртъвците, лежащи на дъното му.

Изпървом върховните жреци не обичали тези празненства, защото помнели зловещите сказания за тайнственото изчезване на зеления идол и загадъчната смърт на Таран-Иш, оставил знака на ГИБЕЛТА върху хризолитовия олтар. От тяхната висока кула понякога се виждали светлинки, блуждаещи под застиналите езерни води. Но оттогава изминали много години, а Сарнат така и не бил сполетян от никакви бедствия. Хората забравили за зловещото предзнаменование и всяка година чествали разрушаването на Иб, като се смеели над жертвите и ги проклинали. Тъй жреците постепенно преодолели опасенията си и също започнали да вземат участие в тези безумни оргии. Защото кой друг, освен тях, би могъл да извърши мистичния ритуал, целящ да предизвика ненавист и отвращение към Бокруг, гигантския воден гущер? Тъй изминали хиляда години на радост и благоденствие.

Несравнимо по пищност било хилядолетното празненство по случай разрушаването на Иб. Хората заговорили за него цели десет години преди настъпването на знаменателната дата. В навечерието на тържествения ден в Сарнат се стекли хиляди жители на Траа, Иларнек и Кадатерон, възседнали коне, камили и слонове; дори от по-далечните градове на Мнар придошли стотици люде, жадуващи да се насладят на тържествата. В предпразничната нощ насред обширната равнина под мраморните стени на Сарнат се издигнал цял град от пъстроцветните шатри на принцовете и скромните палатки на простолюдието. Владетелят на Мнар — цар Нагрис-Хей — се опиянявал от изключителните вина на завоювания Пнор в най-голямата зала на двореца си, заобиколен от пируващи благородници и прислужващи роби. Трапезите се огъвали от апетитните ястия, сред които имало печени пауни от далечните планини на Имплан, камилски деликатеси от пустинята Бназик, ядки и подправки от полята на Сидатриан и разтворени в оцет перли от стръмните брегове на Мтал, гарнирани с главозамайващо разнообразие от сосове и подправки. Ала най-изисканото угощение били блюдата, приготвени от големите риби, уловени в езерото; те били поднасяни на инкрустирани с елмази и рубини златни подноси.

Всички жители и гости на Сарнат, обхванати от неописуем възторг, се наслаждавали на това юбилейно празненство. Веселието огласяло и пъстроцветните шатри на принцовете пред градските стени, и храмовете на жреците. Облени от лунното сияние, великолепните палати хвърляли мрачни сенки върху огледалната повърхност на езерото, над което се стелела призрачна зеленикава мъгла. Върховният жрец Гнай-Ках пръв забелязал тайнствените сенки, които се спуснали от луната към езерото. Неусетно зеленикавата мъгла започнала да се издига все по-високо и по-високо, докато не забулила със зловещия си саван кулите и куполите на безметежно веселящия се град. Тогава най-зорките забелязали, че сивата скала Акурион, която преди гордо се извисявала над езерната повърхност недалеч от брега, е скрита почти изцяло под водата, над която проблясвали злокобни светлинки. В сърцата на празнуващите пропълзял смътен страх, а принцовете на Иларнек и далечния Рокол били сред първите, които прибрали пъстроцветните си шатри и побързали да напуснат Сарнат, без сами да знаят защо.