Отвъд стената на съня

След Таран-Иш в Сарнат имало множество върховни жреци, ала големият каменен идол с цвета на езерните води така и не бил открит. Изминали столетия и Сарнат се превърнал в голям и процъфтяващ град. Жителите му се радвали на мир и благоденствие и само жреците и немощните старици помиели знака, нарисуван от Таран-Иш върху хризолитовия олтар. Между Сарнат и Иларнек минавал керванен път и сарнатците разменяли добиваните от земните недра злато и сребро за други метали, одежди, скъпоценности, книги и сечива. Градът бил средоточие на могъщество, красота и култура; армиите му завладявали съседните градове и не след дълго управниците на Сарнат станали властелини не само на целия Мнар, но и на голяма част от съседните земи.

Величественият Сарнат будел удивление и възхита по целия свят. Високите му стени били съградени от полиран мрамор, добит в разположената край града каменоломна. Те достигали триста лакътя на височина и седемдесет и пет лакътя на широчина, така че в горната им част спокойно можели да се разминат две големи колесници. Стените се простирали на дължина от петстотин стадия40, опасвайки целия град, и прекъсвали само пред езерото, където бент от зелен камък предпазвал Сарнат от езерните води, които всяка година — по време на празненствата по случай разрушаването на Иб — незнайно защо се разпенвали и връхлитали града на огромни вълни. В Сарнат имало сто улици — петдесет надлъжни, простиращи се между езерото и градските порти, откъдето започвал керванният път, и петдесет напречни, които ги пресичали. Повечето били застлани с плочи от оникс41, а онези, където минавали слоновете, конете и камилите, били павирани с гранит. Всяка улица, водеща началото си от езерото, завършвала с бронзови порти в другия край на града, украсени с фигури на лъвове и слонове, издялани от неизвестен днес камък. Къщите в Сарнат били построени от глазирани цветни тухли и халцедон42 и всяка имала градина с малко езерце, чиито стени и дъно били облицовани с планински кристал. Самите постройки се отличавали с необикновена архитектура и пътешествениците, дошли в Сарнат от Траа, Иларнек и Кадатерон, захласнато съзерцавали увенчаващите ги сияйни куполи.

Ала най-величествените съоръжения в този град били чертозите, храмовете и градините, построени по време на господството на великия владетел Зокар. И най-скромният дворец в Сарнат превъзхождал по пищност и великолепие всеки от палатите в съседните Траа, Иларнек и Кадатерон. Чертозите в Сарнат били толкова високи, че на всеки, който пристъпвал вътре, му се струвало, че се възнася в небесата, а стените им били украсени с гигантски стенописи, изобразяващи властелините на града и поведените от тях армии. В залите се възвисявали безброй колони, издялани от цветен мрамор и отличаващи се с невероятно изящество и красота, а в изумителните фонтани и водоскоци ромонели благоуханни водни струи. Подовете били покрити с мозайки от берил, лазурит, сардоникс и други пъстроцветни камъни, създаващи впечатлението, че човек се разхожда из девствени горски кътчета, отрупани с екзотични цветя.

Всички палати били великолепни, ала най-прекрасен бил дворецът на властелините на Мнар. Царският трон се издигал върху гривите на два златни лъва, снишили се за скок, а за да се стигне до него, трябвало да се преодолеят множество стъпала. Самият трон бил издялан от цяло парче слонова кост, но едва ли някой можел да обясни произхода на такъв огромен къс. В чертога имало множество зали, галерии и амфитеатри, на чиито арени гладиатори развличали владетелите, сражавайки се с лъвове и слонове. Понякога амфитеатрите се пълнели с вода, постъпваща от езерото посредством грандиозни акведукти, и тогава в тях се устройвали битки с бойни кораби или свирепи морски създания.

Седемнайсетте храма на Сарнат наподобявали гигантски кули и били съградени от ярки многоцветни камъни, каквито никой не бил виждал другаде. Най-големият храм се възвисявал на хиляда лакътя височина; там, сред невъобразим разкош, живеели върховните жреци. Жителите на Сарнат идвали в тези сгради, за да се молят пред олтарите на Зо-Калар, Тамаш и Лобон — техните най-висши богове, чиито свещени изображения можело да се видят и на облегалките на троновете на властелините. Тези изображения били пресъздадени толкова живо, че сякаш самите богове седели на троновете от слонова кост, обърнали изящните си брадати лица към простосмъртните. Безкрайна спираловидна стълба от циркон43 се виела из вътрешността на най-голямата кула и водела към покоите, от които жреците денем се любували на града, долината и езерото, а нощем безмълвно съзерцавали тайнствената луна, изпълнените със скрит смисъл звезди и планети и отраженията им в голямото тихо езеро. В тази кула се провеждал мистичен древен ритуал, чиято цел била да предизвика ненавист и отвращение към Бокруг, гигантския воден гущер; тук се намирал и хризолитовият олтар със знака на ГИБЕЛТА, нарисуван от Таран-Иш в предсмъртния му миг.