Отвъд стената на съня

Освен тези биологични останки в мансардата бяха открити и множество старинни книги и ръкописи, потънали в дебел слой жълтеникав прах — единственото, което бе останало от другите, още по-древни свитъци. Всички оцелели артефакти бяха посветени на черната магия, при това на нейните най-сложни и ужасяващи проявления. Неотдавнашният произход на някои от манускриптите и досега си остава загадка, съпоставима единствено с намерените във вещерския дом човешки кости. Друга неразбулена енигма беше заплетеният, нечетивен и старомоден почерк на автора на голяма част от ръкописите; този почерк бе един и същ както в неотдавнашните фрагменти, така и в онези, които датираха — съдейки по състоянието им и водния знак на хартията — от най-малко сто и петдесет-двеста години преди описваните събития. Повечето хора обаче бяха единодушни, че най-голямата мистерия се крие в същността и предназначението на разнообразните и крайно необикновени предмети, породили сериозен интерес сред университетските преподаватели. Един от тези артефакти представляваше повредено копие на причудливата статуетка, предадена от Гилман на университетския музей, като се различаваше от нея главно по размерите си (беше доста по-голям), материала на изработката си (не метал, а камък с ярък, сияйно син цвят) и наличието на пиедестал със странна ъгловата форма, покрит с неразгадани до този момент йероглифи.

Множество археолози и антрополози и досега се опитват да разшифроват и разтълкуват странните изображения, инкрустирани върху ритуалния бокал, изработен от удивително лек метал. Още когато бе открит, полицаите забелязаха, че вътрешната му страна е покрита със странни, зловещи кафяви петна. Въображението на чужденците и по-възрастните местни жители пък бе разпалено от евтиното никелово разпятие, намерено сред отломките и обявено от суеверния Джо Мазуревич за кръстчето, което лично бе подарил на злочестия Гилман преди време. Според някои разпятието било замъкнато на тавана от плъховете, а други твърдят, че просто се е валяло някъде из ъглите на старата квартира на покойния младеж. Въпреки това от време на време полякът започва да шепне на слушателите си такива безумни и фантасмагорични теории, които никой здравомислещ човек не би приел за чиста монета.

Когато странно наклонената северна стена на мансардното помещение бе разтурена, се установи, че зад нея се крие огромна кухина, извеждаща на тавана под формата на триъгълно отверстие. За изненада на работниците, там почти нямаше отломки, но за сметка на това откритото в дългогодишния тайник ги изпълни с неописуем ужас. Долната му част представляваше истинска гробница, осеяна с безброй скелети на малки деца — както съвсем неотдавнашни, така и толкова стари, че се разпадаха на прах само при допир. Върху костите лежеше огромен кинжал с орнаментирана ръкохватка — тя поразяваше с изящната си, без съмнение, антична изработка — посипан с прах, мазилка и трески от рухналия покрив.

Именно сред тези отпадъци, премазана между натрошените тухли и откъртената масивна греда, бе открита и онази последна находка, породила повече изумление, страх и суеверен шепот от всичко друго, намерено във вещерския дом след свирепата буря. Тя представляваше частично разрушен, покрит с рехава кафява козина скелет на гигантски плъх, чиито особености разделиха на две Катедрата по сравнителна анатомия на университета „Мискатоник“, водейки до ожесточени спорове сред учените и подозрителното им мълчание пред широката общественост. Оскъдните сведения, които успяха да достигнат до местните жители, бяха разпространени най-вече от строителните работници, участвали в събарянето на прокълнатата къща.

Според плъзналите из града слухове костите на крайниците на причудливото създание показвали по-голямо сходство с човекоподобните маймуни, отколкото с гризачите, защото палецът им бил противопоставен на останалите пръсти. Освен това малкият череп с ужасните жълтеникави зъби — поразяващи както с дължината, така и с остротата си — имал изключително необичайна форма и приличал на многократно умалено, зловещо изкривено копие на човешки череп. Щом открили това отвратително изчадие, работниците с трепет се прекръстили, а по-късно отишли в църквата „Свети Станислав“, за да запалят свещ за благодарност; тъй искали да изразят дълбоката си признателност за избавлението от пронизващия слуха злокобен кикот, който често ехтял от скверния вещерски дом, ала никога вече нямало да смущава покоя на простосмъртните.

Неназовимото