Отвъд стената на съня

Гилман, който преди се беше отличавал с невероятно остър слух, сега бе напълно оглушал. Доктор Малковски съобщи на Елууд, че тъпанчетата на пациента са зверски разкъсани, сякаш са били подложени на въздействието на звукови колебания с такава чудовищна сила, каквато човек нито би могъл да си представи, нито да понесе. Като честен човек и добросъвестен специалист лекарят не бил в състояние да обясни как подобен акустичен феномен, поразил слуха на младия мъж едва преди броени часове, не е взривил цялата долина от поречието на Мискатоник.

Понеже състудентът му не можеше да го чуе. Франк реши да комуникира с него с помощта на молив и лист хартия. Двамата не знаеха какво да мислят за случилото се, ето защо се опитаха да пропъдят всички спомени за него. Възнамеряваха да напуснат проклетия вещерски дом веднага щом си намерят нова квартира. Във вечерните вестници пишеше, че миналата нощ полицията разтурила странно сборище в клисурата зад Медоу Хил; споменаваше се, че така нареченият Бял камък, намиращ се в тази местност, отдавна служи за обект на суеверно поклонение. Никой не бил арестуван, обаче сред присъстващите на сборището бил забелязан огромен негър. Друга статия съобщаваше, че безследно изчезналият Ладислас Волейко все още не е открит.

Същата нощ ги връхлетя последното произшествие от върволицата ужасни събития. Елууд никога не го забрави, защото провокираният от него нервен срив беше толкова силен, че се наложи да прекъсне следването си чак до началото на следващия семестър. През цялата вечер той долавяше дращенето на плъховете зад дървената ламперия, ала така и не обърна внимание на приглушените звуци. По-късно, дълго след като и двамата с Гилман вече бяха заспали, стаята изведнъж се огласи от потресаващи, разтърсващи вопли. Франк скочи от постелята, включи осветлението и се хвърли към дивана, където спеше състудентът му. Той надаваше нечовешки писъци, сякаш бе подложен на някакво чудовищно изтезание, и се гърчеше и мяташе като обезумял под завивките. Миг по-късно върху гърдите на Уолтър разцъфна голямо кърваво петно.

Франк беше толкова шокиран, че стоеше вцепенен като статуя. Постепенно виковете и конвулсиите секнаха, а в стаята нахълтаха обезпокоените Домбровски, Чойнски, Дероше и Мазуревич. Хазаинът изпрати жена си да телефонира на доктор Малковски. Всички присъстващи нададоха възглас на изумление и ужас, когато от пропитата с кръв постеля изскочи космато, наподобяващо плъх създание, което тутакси изчезна в мишата дупка, зейнала в стената до дивана на клетия младеж. Не след дълго лекарят пристигна и започна да отмята завивките, за да прегледа болния. Обаче беше твърде късно. Уолтър Гилман вече не бе измежду живите.

Би било безчовечно и варварско да се градят предположения какво би могло да причини смъртта му. Създаваше се впечатлението, че нещо е прогризало тунел през цялото му тяло и буквално е изтръгнало сърцето му. Дълбоко покрусен от трагедията и измъчван от угризения заради безплодните си усилия да разреши проблема с плъховете, Домбровски се отказа от стария вещерски дом и се премести с всичките си наематели в една не по-малко съмнителна, но поне по-нова сграда на Уолнът Стрийт. Там Джо Мазуревич окончателно попадна в плен на алкохола и суеверията и постоянно бръщолевеше нещо нечленоразделно за привидения, вещици и тям подобни ужаси, отдавайки се на нестихващо пиянство.

В тази последна страшна нощ полякът твърде дълго се взира в кървавите отпечатъци от плъхови лапички, водещи от дивана на Гилман към дупката в стената. Върху килима дирите почти не се забелязваха, но между края му и перваза на дюшемето имаше неголям, не покрит с нищо участък. Тук Мазуревич направи едно ужасно откритие и го показа на всички, ала никой от очевидците не бе съгласен с неговите заключения. Всички признаваха, че следите наистина са изключително странни, обаче дори Чойнски и Дероше категорично отхвърляха плашещата им прилика с отпечатъци от миниатюрни човешки ръце.