Отвъд стената на съня

Вещерският дом вече никога не беше даден под наем. След изнасянето на хазаина и квартирантите му старинната къща запустя и никой не смееше да се доближи до нея. Това се дължеше както на мрачната ѝ репутация, така и на появилото се нетърпимо зловоние. Вероятно отровата за плъхове, която бе използвал Домбровски, най-сетне бе подействала, защото след като и последният ѝ обитател напусна сградата, тя се превърна в същинско проклятие за целия квартал. Както установи санитарната инспекция, противната смрад извираше от запечатаните пространства в стените и тавана на източната част на мансардата, ето защо представителите на Хигиенно-епидемиологичната служба стигнаха до извода, че количеството натровени гризачи е било огромно. Обаче решиха, че не си заслужава да губят време за отваряне на кухините и дезинфекция на постройката; районът не беше особено престижен, а и не след дълго зловонието трябваше да изчезне от само себе си. Мнозина от жителите на Аркхам твърдяха, че всяка година след 30 април и Деня на Вси светии от таванския етаж на вещерския дом започва да струи отвратителна воня с незнаен произход, ала никой не обърна внимание на оплакванията им. Накрая живеещите наблизо потънаха в мрачно равнодушие и стоически търпяха бълваните от запустялата къща гнусни миазми, които никак не способстваха за подобряването на репутацията на квартала, а единственото, за което градската управа благоволи да си мръдне пръста, бе да обяви вещерския дом за негоден за обитаване.

И до днес не е намерено рационално обяснение за трагедията, сполетяла Уолтър Гилман. Размишленията на Франк Елууд за случилото се едва не му докараха нов психически срив, но той удържа фронта; наесен възобнови следването си и следващия юни успешно се дипломира. Мълвата за злокобната вещица постепенно затихна и след смъртта на Гилман вече не възникваха нови слухове за появата на старата Кезия или Кафявия Дженкин. Разбира се, от време на време някой шушукаше за странни звуци, дочути от вътрешността на опустялата къща — приглушени разговори или зловещи стъпки — но най-вероятно се касаеше за градски легенди и нищо повече. За щастие на Елууд, той вече окончателно бе напуснал Аркхам, когато година по-късно определени събития отново разпалиха тлеещите въглени на някогашния огън. Естествено, Франк узна за всичко това едва впоследствие и прекара немалко часове в мъчителни разсъждения и угнетяваща несигурност, ала къде по-страшно би било да се намира някъде наблизо и да види всичко със собствените си очи.

През март 1931 година свирепа буря разруши покрива и комина на запустелия вещерски дом; огромна маса от натрошени тухли, почернели керемиди и прогнили греди се сгромоляса под собствената си тежест, пробивайки тавана на мансардата. Целият горен етаж бе задръстен от отломки и боклуци, ала никой не посмя да се доближи до развалините, докато не настана време вещерският дом да бъде сринат със земята. Развръзката настъпи през декември същата година, когато няколко работници с голяма неохота се заеха да разчистят някогашната квартира на Гилман.

Сред хаоса от отломки и строителни отпадъци, рухнали в стаята от таванското помещение над нея, работниците най-неочаквано се натъкнаха на обезпокоително откритие, чийто вид бе достатъчен, за да се обадят веднага на полицията. По-късно пазителите на реда на свой ред повикаха съдебен следовател и медицински експерти от университета „Мискатоник“. Необичайната находка представляваше купчина кости — на места счупени и раздробени — но без съмнение, човешки. Най-озадачаващото беше, че костите определено имаха неотдавнашен произход, макар че мястото, където се бяха намирали — тясната таванска стаичка с наклонения под — бе запечатано от десетки, ако не и стотици години. Според заключението на съдебния следовател част от костите са принадлежали на дете от мъжки пол, а другите (те бяха намерени сред парцаливите остатъци от някакви мръсно кафяви одежди) — на възрастна жена с изключително нисък ръст и тежко гръбначно изкривяване. Последвалото внимателно изследване на отломките и отпадъците разкри и голямо количество миниатюрни костици на плъхове, носещи странни следи от нечии остри зъби, чиято форма породи още повече въпроси и необичайни асоциации.