Отвъд стената на съня

Изведнъж пред очите му изникна титаничната сумрачна бездна, огласяна от страховития грохот, и младежът почувства как силите го напускат. Пред него се носеха стълпотворението от преливащи в различни цветове сфероиди и малкият полиедър. Ехтящите звуци наоколо ставаха все по-силни и по-силни, сякаш се стремяха към някаква непоносима, страховита кулминация. Гилман знаеше какво предстои — чудовищният взрив на древния ритъм на Валпургиевата нощ, музиката на Космоса, стаила в себе си цялата сила на първичното, изначално пространство-време; този ритъм се таи дълбоко в най-съкровените недрата на материята, но понякога си пробива път нагоре в отмерени, едва доловими вибрации, които проникват във всички слоеве на битието и придават ужасяващо значение на определени периоди в живота на всеки от световете.

В следващата секунда всичко това изчезна и в съзнанието му изникна нова картина. Гилман отново се озова в озарената от призрачното виолетово сияние тясна стаичка със сводест таван и наклонен на една страна под, осеян с множество пълни с книги и древни ръкописи сандъчета. На масата лежеше малко голо телце — двегодишно момченце, изпаднало в несвяст. От другата ѝ страна стоеше злокобната старица с ехидния поглед; в дясната си ръка държеше огромен кинжал с орнаментирана ръкохватка, а в лявата — ритуален бокал с необичайна форма, изработен от непознат светъл метал, с инкрустирана повърхност. Магьосницата хрипливо изричаше някакво тайнствено заклинание — студентът не разбираше значението на отделните думи, но се сещаше, че е срещал някои фрази на този неведом език в забранения „Некрономикон“ или друг прокълнат гримоар.

Очите му постепенно привикнаха към виолетовото сияние и той видя как вещицата се навежда напред и му подава празната чаша над масата. Неспособен да контролира емоциите си, Гилман покорно се протегна и пое ритуалния бокал с двете си ръце, за да не го изпусне. За негова изненада се оказа, че съдът е доста по-лек, отколкото очакваше. В същия момент Кафявия Дженкин се изкатери от триъгълния отвор в пода и запълзя към младежа. Злокобната старица показа на Уолтър как трябва да държи чашата, а тя самата вдигна големия орнаментиран кинжал над невръстната си жертва. Междувременно противното острозъбо изчадие подхвана заклинанието на вещицата с пискливия си глас, а от време на време тя му пригласяше, хриптейки зловещо…

Студентът почувства как нарастващото му омерзение започва да разяжда ледената кора на безразличието, сковала чувствата му, и бокалът потрепери в ръцете му. Миг по-късно спускащото се към беззащитното детско телце острие окончателно разруши заклинанието, под чиято власт се намираше Гилман; той захвърли чашата, която иззвънтя като камбана, а ръцете му се стрелнаха напред, за да предотвратят чудовищното престъпление.

Младият мъж светкавично заобиколи масата, изтръгна кинжала от възлестите пръсти на старицата и го запрати настрани с такава сила, че огромният кинжал издрънча на пода и се плъзна към зеещото триъгълно отверстие, където пропадна. В следващия миг обаче Уолтър изгуби предимството на изненадата — ноктите на магьосницата се впиха в гърлото му и той зърна пред себе си изкривеното ѝ от нечовешка ярост и злост кошмарно лице. Уолтър почувства как верижката на евтиното никелово разпятие се врязва в шията му и през ума му мина смътната мисъл: „Ами ако кръстчето помогне?“. Ужасната старица притежаваше изключителна физическа сила, но докато затягаше желязната си хватка около гърлото му, студентът успя да напипа разпятието с треперещата си ръка и го извади изпод ризата си, вдигайки го пред лицето на вещицата, при което верижката се скъса.

Това определено имаше ефект и Кезия разхлаби хватката си до такава степен, че Уолтър съумя да разтвори сгърчените ѝ ноктести пръсти. Още малко и щеше да я задърпа към триъгълния отвор в пода, ала магьосницата сякаш получи отнякъде допълнителен прилив на енергия и се вкопчи с нова сила в гърлото му. Този път студентът реши да ѝ отвърне със същото и ръцете му се стрелнаха към гърлото на скверната старица. Преди вещицата да предугади какво е намислил, Гилман омота верижката на кръстчето около сбръчканата ѝ шия и бързо го затегна, прекъсвайки дишането ѝ. В последните мигове на агонията ѝ Уолтър усети няколко болезнени ухапвания по крака си и щом погледна надолу, видя как Кафявия Дженкин забива острите си зъби в глезена му. Силният ритник на Гилман обаче тутакси запрати изчадието към зейналия триъгълен отвор, където то изчезна от погледа му.