Панаир на суетата (роман без герой)

Амелия обаче, като погледна към леглото си, над което висяха портретите на съпруга и сина й, каза на младата си приятелка никога, никога вече да не й говори по този въпрос; майор Добин е бил най-близкият приятел на мъжа й, както и на самата нея; той е най-мил и грижлив кръстник на Джорджи; тя го обича като брат — но жена, която е била омъжена за такъв ангел и тя посочи към стената, никога не може да мисли за друг брак. Горката Поли въздъхна; мина й през ума какво би правила, ако младият мистър Томпкинс, от аптеката, който винаги в черква я гледаше така и който само с тези нападателни погледи бе накарал плахото й сърчице тъй да затрепери, че бе готова веднага да се предаде — какво би правила, ако той умреше? Тя знаеше, че той страда от туберкулоза — бузите му бяха толкова червени и кръстът му беше необикновено тънък.

Когато страстта на добрия майор й стана ясна, Еми нито го отблъсна по някакъв начин, нито се ядоса на него. Такава преданост, от такъв истински и верен джентълмен, не можеше да разсърди никоя жена. Дездемона не се е сърдила на Касио, макар че несъмнено е виждала слабостта на лейтенанта към нея (и колкото се отнася до мене, аз съм положителен, че в тази тъжна история са ставали много повече неща, отколкото е знаел достойният мавритански воин). Та дори и Миранда е била много мила към Калибан, и то поради същата причина. Не че го е насърчавала — клетият тромав човечец, — разбира се, че не. Също така и Еми не поощряваше своя обожател, майора. Тя реши, че ще го дари с онези приятелски чувства, които той заслужено бе спечелил с превъзходствата и верността си; ще се отнася към него с истинска сърдечност и прямота, докато той й направи предложение; и тогава ще дойде време тя да говори и да сложи край на надеждите, които никога не биха могли да се осъществят.

Следователно тя спа много добре след разговора си с мис Поли и беше щастлива повече от друг път, въпреки забавянето на Джоз, „Радвам се, че той няма да се ожени за онази мис О’Дауд“ — мислеше си тя. Сестрата на полковник О’Дауд никога не би могла да бъде подходяща за такъв изискан мъж като майор Уилям. Коя от малкия й кръг познати би била достойна негова съпруга? Не мис Бини — тя е твърде стара и с лош нрав. Мис Озбърн? Също много стара. А малката Поли е прекалено млада. И преди да заспи, мисис Озбърн не можа да намери никоя, която да е подходяща за майора.

Джоз се беше настанил в хотела така добре, можеше с такова удоволствие да си пуши чибука и така спокойно да отиде на театър, когато му се поиска, че вероятно щеше изобщо там да остане, ако приятелят му майорът не беше постоянно до главата му. Този джентълмен просто не остави бенгалеца на мира, докато последният не изпълни обещанието си да устрои дом за Амелия и баща си. Джоз беше меко тесто в ръцете на всекиго; Добин се грижеше за работите на всички други, освен за своите собствени и следователно цивилният лесно стана жертва на безхитростните машинации на този добродушен дипломат и беше готов да купи, да наеме или да отстъпи всичко, каквото приятелят му сметнеше за необходимо, Лол Джауб, на когото момчетата от квартала се подиграваха най-жестоко, когато покажеше мургавата си физиономия на улицата, бе изпратен обратно в Калкута с кораба „Лейди Киклбъри“, след като предварително научи новия слуга на Джоз да му приготовлява индийските подправки, пилафите и чибука. За Джоз беше голямо удоволствие да надзирава построяването на елегантната карета, която той и майорът поръчаха в близката работилница. Купиха и чифт красиви коне, които да возят тържествено Джоз в парка или когато отива на гости на индийските си приятели. При тези разходки Амелия нерядко сядаше до него, когато и майор Добин се виждаше на задното седалище на екипажа. Друг път старият Седли и дъщеря му сами го използуваха, а мис Клеп, която често придружаваше приятелката си, изпитваше голямо удоволствие, когато младият джентълмен от аптеката я виждаше седнала в екипажа, наметната с прочутия жълт шал, и я поглеждаше през витрината, когато минаваше край магазина.