Панаир на суетата (роман без герой)

В обичайния за него час мистър Седли задряма в стола си и това даде възможност на Амелия да започне разказа си, което тя стори с голямо нетърпение. Той се отнасяше изключително за Джорджи. Тя не споменаваше нищо за собствените си страдания при раздялата с него, защото, макар и да бе почти смазана от мъка, тази достойна жена смяташе, че е грешно от нейна страна да роптае за това, че го бе загубила; но тя изля всичко относно него — добродетелите му, дарбите му, както и бъдещите му възможности. Описа ангелската му красота; разказа десетки случки, показващи неговото благородство и великодушие; разказа как една дукеса от кралския род се спряла и се възхитила от него в Кенсингтън Гардънс; в какъв разкош живеел сега и как си имал пони и собствен лакей; колко бил находчив и умея и колко начетен и приятен човек бил неговият учител — преподобният Лорънс Вийл.

— Той знае всичко — каза Амелия. — И устройва такива забавни чайове. Вие, който сте толкова учен и сте чели толкова много, и сте толкова умен и образован — не поклащайте глава и не отричайте, той винаги казваше това за вас, — и вие ще останете очарован от приемите на мистър Вийл. Те стават в последния вторник на месеца. Той казва, че нямало пост в юридическото поприще или сената, за който Джордж не би могъл да аспирира. Ето, погледнете — и тя отиде до чекмеджето край пианото и извади едно от съчиненията на Джорджи, което все още пазеше и в което той говореше против себелюбието.

— Вижте само почерка му и как цитира старогръцки още на тази възраст! — каза изпълнената с доволство майка. — О, Уилям — прибави тя, като хвана ръката на майора, — какво съкровище ми е дал господ в лицето на това момче! То е утехата на живота ми — и самият образ на… починалия!

„Нима трябва да й се сърдя за това, че му е вярна? — мислеше си Уилям. — Трябва ли да ревнувам от приятеля си в гроба, или да се огорчавам, че сърце като нейното може да обича само веднъж и завинаги? О, Джордж, Джордж, колко малко ценеше съкровището, което притежаваше!“ Това бяха чувствата, които преминаха бързо в сърцето на Уилям, докато държеше ръката й в своята, а кърпичката закриваше очите й.

— Драги приятелю — каза тя и стискаше ръката, която държеше нейната, — колко добър и благороден сте били винаги към мене! Ето, татко се размърда. Ще отидете утре да видите Джорджи, нали?

— Не утре — каза клетият добър Добин. — Имам работа. — Той не искаше да признае, че още не беше отишъл да види родителите си и скъпата си сестра Ана — опущение, за което съм сигурен, че всеки човек на реда би обвинил майора. Сетне си взе сбогом, като остави адреса си, да го предадат на Джоз, когато пристигне. И тъй, първият ден от пристигането му се свърши и той я бе видял.

Когато се прибра в хотел „Слотърс“, печената кокошка, разбира се, беше студена и той я изяде за вечеря. И като знаеше колко рано си лягаха родителите му и че е безсмислено да обезпокоява съня им в такъв късен час, майор Добин отиде на театър, където — нека се надяваме — представлението му хареса.

Глава LIX Старото пиано

Посещението на майора остави стария Джон Седли много възбуден и развълнуван. Тази вечер дъщеря му не можа да го убеди да се залови с обичайните си занимания и забавления. През всичкото време той се ровеше из писалището и папките си, като развързваше книжата си с разтреперани пръсти и ги разпределяше и нареждаше за пристигането на Джоз. Те се намираха в отличен порядък — квитанциите, документите, писмата с адвокатите и кореспондентите; книжата, отнасящи се до виненото предприятие (което пропадна поради едно съвсем необяснимо обстоятелство, след като бе започнало с такива блестящи обещания), въглищното предприятие (на което само липсата на капитал попречи да се развие най-блестящо), както и едно-две други подобни начинания. До много късно вечерта той нареждаше тези документи, като се разхождаше от стая в стая с разтреперани ръце и клатеща се свещ.

— Ето документите за виното, ето за въглищата; ето писмата ми до Калкута и Мадрас и отговорите на майор Добин и на мистър Джоузеф Седли относно същите. Той не ще намери никаква нередност от моя страна, Еми — каза старият джентълмен.

Еми се усмихна.

— Не мисля, че Джоз ще се заинтересува да види тези книжа, татко — рече тя.

— Ти не разбираш нищо от търговия, миличка — отвърна бащата, като поклати важно глава.

И трябва наистина да признаем, че в това отношение Еми беше много невежа. Жалко, има хора, които разбират от всичко. След като нареди тези документи на една странична масичка, старият Седли ги покри внимателно с голяма носна кърпа (от онези, които майор Добин му бе изпратил) и поръча най-тържествено на прислужничката и на хазайката да не разместват книжата, приготвени за мистър Джоузеф Седли, който щеше да пристигне на другия ден. Мистър Джоузеф Седли, от Бенгалския отдел на почитаемата Източноиндийска компания.

На следното утро Амелия го завари, станал много рано, по-нетърпелив от всякога.