Панаир на суетата (роман без герой)

— Ужасно е невежа или безразлична — каза мисис Глаури с глас, който сякаш излизаше от гроб, и с тъжно поклащане на главата и тюрбана си. — Запитах я дали смята, че папата ще бъде сменен през 1836 г., според предвиждането на мистър Джаулс, или през 1839, според предсказанията на мистър Уошпот, а тя каза „Клетият папа! Надявам се, че изобщо няма да го сменят — какво е сторил, горкият?“

— Тя е вдовица на моя брат, приятелки — отвърна мисис Фредерик, — и смятам, че като такава ние всички сме длъжни да й окажем всякакво внимание и да й дадем всяка възможна поука при влизането й в доброто общество. Сами можете да си представите, че в случая не съществуват никакви парични подбуди за онези, чиито разочарования са добре известни.

— Клетата мила мисис Булък — каза Рауди на Холикок, когато се качиха заедно в екипажа, — тя все гласи разни работи и крои някакви планове. Много й се иска парите на мисис Озбърн да се прехвърлят от нашата банка в тяхната. А пък как се умилква на момчето и как го кара да сяда до онази бледолика нейна Роуз — просто смешно!

— Дано Глаури се задави с тоя неин „Човек на греха“ и с нейната „Армагедонска битка“ — извика другата. И екипажът мина по Пътни Бридж.

Но това общество беше прекалено изискано за Амелия и всички подскочиха от радост, когато се предложи да заминат на разходка в чужбина.

Глава LXII Пътуване в чужбина

Няколко седмици след описаните вече случки, през едно прекрасно утро, когато парламентарната сесия бе закрита, лятото бе в разгара си, а цялото изискано лондонско общество се готвеше да напусне града и да потегли на ежегодното си пътешествие, за да търси удоволствия или укрепване на здравето си, корабът „Батавие“ напусна брега, изпълнен с отбрана английска публика. Сенниците на палубата бяха вдигнати, скамейките и стълбите гъмжаха от десетки розовобузести деца, забързани възпитателни, дами с прекрасни розови бонета и летни рокли, джентълмени с пътнически шапки и ленени жакети, чиито мустаци тъкмо поникваха за предприетото пътуване. Виждаха се и спретнати едри ветерани с колосани широки вратовръзки и грижливо изчеткани шапки, които бяха започнали да нахлуват в Европа още след свършването на войната и да оставят националната монета във всеки град на континента. Колекцията от кутии за шапки и най-различни куфари беше огромна. Имаше весели студенти от Кеймбридж, пътуващи с възпитателя си, тръгнали на научно пътешествие към Нонпеверт и Кьонигвинтер; имаше ирландски джентълмени с най-изящни мустаци и скъпоценности, които непрестанно разговаряха за коне и се държаха крайно учтиво към младите дами на парахода, отбягвани от младежите от Кеймбридж и от възпитателя им с девическа свенливост; имаше обичайни посетители на клубовете от Пел Мел, отправили се за Емс и Висбаден да пречистят с минералните води стомасите си от обедите и вечерите на изминалия моден сезон и да поиграят малко рулетка за развлечение. Там беше и старият Метусалем с младичката си съпруга, чийто чадър за слънце и пътеводители се намираха в ръцете на капитан Папийон. Виждаше се и младият Мей, който водеше невестата си на летуване (бивша мис Уинтър, която бе учила в лицея с бабата на Мей), и сър Джон с милейди и цяла дузина деца със съответните им гувернантки; и величественото семейство Берейкърс, чиито членове седяха уединени близо до кормилото, гледаха вперено останалите пътници и не разговаряха с никого. Екипажите им, украсени с гербове и коронки, се намираха на предната палуба, заключени в определеното за карети място заедно с около десетина други такива превозни средства, така че беше много трудно да се мине помежду тях, и клетите обитатели на предните каюти едва можеха да се движат. Това бяха неколцина разкошно облечени господа от Хаундсдич, които си носеха собствени провизии и можеха да сложат в джоба си половината от веселите пасажери в големия салон; няколко скромни господа с мустаци и папки в ръце, които започнаха да рисуват, преди още да се бе изминал и половин час от потеглянето кораба; както една или две френски femme de chambre99, които, преди още корабът да бе минал Гринич, бяха вече повалени от морската болест. Наблизо до големите дървени кафези с конете се виждаха няколко кочияши, насядали наоколо или облегнати на парапета край кормилото, да разговарят за поверените им животни и за спортни състезания.