Панаир на суетата (роман без герой)

Всички придружители, наети за пътуването, след като настаниха господарите си в кабините или на палубата, се събраха на едно място и започнаха да бъбрят и пушат, а израилтянските джентълмени се присъединиха към тях и започнаха да оглеждат каретите. Там беше големият екипаж на сър Джон, който можеше да побере тринадесет души, екипажът на лорд Метусалем, както и каретата, екипажът и файтонът на лорд Берейкърс. Просто беше чудно откъде можеше милордът да вземе готови пари, за да заплати разноските по пътуването. Израилтянските джентълмени знаеха откъде идват тези средства. Известно им беше точно колко пари има негово сиятелство по това време в джоба си, кой му ги е дал и каква лихва плаща той за тях. Най-после виждаше се и един много хубав пътнически екипаж, за който господата разговаряха.

— Aqui cette voiture la100? — запита един от придружителите с голяма кожена кесия за пари и обеца на ухото си, като се обърна към друг такъв с обеца и голяма кожена чанта.

— Мисля, че за нея се грижи Кирш, когото току-що видях да носи сандвичи — отвърна събеседникът му на прекрасен немско-френски език. В този миг се показа и Кирш, който крещеше нещо на моряците, които нареждаха долу багажа на пътниците, като изпъстряше изреченията си с проклятия на различни езици, и се опря пред колегите си придружители, за да им даде необходимите сведения. Той ги осведоми, че екипажът принадлежал на един набоб от Калкута и Ямайка, много богат, който го е наел за пътуването; и в този миг един млад джентълмен се показа на горното мостче, скочи оттам върху екипажа си и се промъкна вътре през прозорчето му, за голям възторг на наблюдаващите го куриери.

— Nous allons avoir une belle traversee, monsieur George101 — каза с широка усмивка куриерът, като повдигна опасаната си със златни галони козирка.

— По дяволите френският ти език! — каза младият джентълмен. — Къде са сухарите, а? — И тогава мистър Кирш му отвърна на английски, или по-право, на тази имитация на споменатия език, която владееше, тъй като, макар и да беше запознат с всички езици, мистър Кирш не знаеше добре нито един и говореше всички еднакво енергично и неправилно.

Властният млад джентълмен, който загриза сухарите (и наистина вече беше време да се подкрепи с нещо, понеже беше закусил в Ричмънд преди цели три часа), беше нашият приятел Джордж Озбърн. Вуйчо Джоз и майка му се намираха на задната палуба с един джентълмен, с когото постоянно се виждаха, и четиримата бяха предприели лятното пътешествие.

В този миг Джоз седеше на палубата под платнения сенник, почти срещу граф Берейкърс и семейството му, чиито движения едва ли не напълно занимаваха бенгалеца. И двамата благородни съпрузи изглеждаха по-млади, отколкото през забележителната хиляда осемстотин и петнадесета година, когато Джоз си спомняше, че ги бе виждал в Брюксел и в Индия (и той всякога даваше да се разбере, че е техен много близък познат). Косата на лейди Берейкърс, която тогава бе тъмна, сега бе червеникаво златиста, а мустаците на лорд Берейкърс, едно време червени, сега бяха черни, с морави и зеленикави оттенъци на светлината. Но колкото и да бяха променени, движенията на тази благородна двойка привлякоха вниманието на Джоз. Присъствието на един лорд винаги го обайваше и той не можеше да погледне нищо друго.

— Изглежда, че тези хора страшно много ви интересуват — каза Добин, като го наблюдаваше смеешком. Амелия също се засмя. Тя беше със сламена шапка с черни панделки и бе облечена в жалейни дрехи, но възбудата и промяната от пътуването й доставяха удоволствие и трепет и тя изглеждаше особено щастлива.

— Какъв прекрасен ден! — каза Еми и прибави с голяма оригиналност: — Надявам се, че преминаването ще бъде спокойно.

Джоз махна с ръка, като погледна високомерно изпод вежди към високопоставените хора отсреща.

— Ако си направила толкова пътешествия, колкото нас — каза той, — времето няма много да те интересува. — Но въпреки това, колкото и голям пътешественик да беше, той прекара нощта в екипажа си, страшно разстроен от морската болест, където придружителят му го черпеше с бренди и вода и го заобикаляше с всички удобства.

В определеното време тази щастлива компания спря на пристанището на Ротердам, откъдето с друг параход бяха пренесени в Кьолн. Там екипажът и семейството потеглиха към брега и Джоз почувствува голямо удоволствие, като видя, че за пристигането му кьолнските вестници са съобщили така: „Herr Graf Lord von Sedley nebst Begleitung aus London102“. Той носеше със себе си своя дворцов костюм и беше настоял пред Добин да вземе и той полковнишката си униформа, като заяви, че възнамерявал да се представи в някой от чуждестранните дворове и да изрази почитанието си към владетелите, чиито страни щеше да удостои с посещението си.