Парола „Херострат“

Колата набираше скорост, стрелката на спидометъра бързо пъплеше наляво. Целият корпус се тресеше, подскачаше, сякаш всеки миг щеше да литне.

Или да се блъсне в някоя от крайпътните кокосови палми.

Вятърът свиреше като сирена през отворените прозорци и в огънатата назад антена.

Сякаш беше полудял.

Вече нямаше цел в живота — какъв смисъл тогава да се пази?

Беше пуснал с пълна сила и радиоапарата си.

С неговия звук да заглуши рева на мотора и бумтежа на каросерията.

Внезапно той се заслуша.

Музиката беше спряла. И дикторът беше почнал да чете новините от популярната рубрика „Куриози“.

Първото съобщение се отнасяше за раждането на някакво изродче — коте с крила. Като повърхностно се изказваше предположението, че то може да се дължи на радиацията от авария в атомна електроцентрала.

Второто…

Доктор Суфло се заслуша. Кракът му отпусна педала. Моторът позаглъхна. Скоростта взе да намалява.

Нима така?

От мембраната говорителят продължаваше да чете с безстрастен глас:

— В канцелариите на Организацията на обединените нации са постъпвали какви ли не петиции, резолюции, меморандуми, ултиматуми и прочие, и прочие. Като се почне от настоявания пред Съвета за сигурност да спре нечия агресия, до молба за гражданство в самата ООН. Но това, което става през последните седмици, е надминало всяка граница на въображението. Някакъв маниак с двукратна радиограма поставя ултиматум до Съвета да му бъдат изплатени сто милиарда долара, в противен случай щял да унищожи живота на Земята. И тъй като Организацията разполага с необходимите специалисти, които с насмешка потвърждават, че тази заплаха е неизпълнима теоретически, никой не е сметнал за нужно да дава отговор на подобно заплашване. Светът е преживял безброй катаклизми, а животът продължава да се развива, без дори да е почувствал тяхното въздействие. Дори нещо повече — като че ли това въздействие е било положително, като че е благоприятствало еволюцията. В канцеларията се надяват, че такива заплахи ще продължат да постъпват и да ги развеселяват.

Доктор Жан Суфло беше почервенял. От гняв. И обида.

Един рязък отказ не би го засегнал така. Но подобно пренебрежение…

Някакъв маниак!

Маниак ли е този, който е в състояние да изпълни заканата си?

Дали те не са маниаците — маниаци на безгрижието? Затъпели в самоувереността си, в чувството си за всемогъщество. Тесногръди всезнайковци!

Да се гаврят с него! С този, чиято мощ не предполагат дори!

Мечтаеше да прави добро. А се оказа, че светът не иска добро. Светът не заслужава добро.

Жесток, бездушен, неблагодарен свят!

Наистина не заслужава повече да съществува!

Не заслужава!

Още на първото кръстовище обърна и полетя обратно към дома си. Вкара колата в хангара, подемното устройство спусна количката му на пода. После тя го пренесе с възможната си бързина до кабинета му. Спря пред бюрото с неразделния суперкомпютър.

Дето се казва, недочакал я да спре, той затрака с пръсти по клавиатурата.

— Слушате ли? Слушате ли?

Далечният секретар отговори в слушалката:

— На ваше разположение!

Суфло се мъчеше да приведе в ред мислите си:

— Предайте по канала! Чувате ли? Предайте само това: Парола „Херострат!“ Парола „Херострат!“

— Слушам! После?

— Толкова! Само това!

И прекъсна връзката. Никаква предпазливост не беше излишна сега.

Отпусна глава.

Херострат! Преди двадесет и четири века подпалил храма на Артемида. Да се прослави.

Колко много хора бяха загивали за благото на ближния си, колко учени бяха подобрявали живота му, бяха се борили с болестите, бяха му създавали радост и благоденствие. А неблагодарното човечество дори не си спомняше за тях. Никой…

А името на Херострат се носеше от уста на уста вече двадесет и четири века.

Прав е бил.

За разлика от него името на Жан Суфло нямаше да остане в историята. Чисто и просто защото нямаше да има история, нямаше кой повече да пише история. Когато разумът на Земята угаснеше.

Така беше живял Суфло — неизвестен (все в нелегалност), така щеше и да си отиде — още по-неизвестен.

Ето, само след половин час самолетите му щяха да се вдигнат във въздуха, за да пръснат по всички краища на острова кафезите със заразени от вируида насекоми.

И безшумната, невидима бомба, по-страшна от всяка атомна, термоядрена, неутронна и кой знае какви още бомби, щеше да избухне.

Тежко му беше. Не е лесно да се даде такава заповед. Дори авиаторите, които щяха да я напълнят, не допускаха какъв товар носят.

Единствен той…

Такава орис! Толкова жестока орис!

Цял живот една мечта — да прави добро. А то…

Но така е трябвало да стане!

Херострат, осъден на пълна, на космична забрава!

Унищожител не на някакво си храмче, а на цялото човечество…

Втора част

КАНИБАЛИ