Пеещата галерия

— И аз подозирах нещо подобно. Много мъже имат такива наклонности. Наказанието за тези престъпления е да те сварят жив в огромен казан, поставен над бумтящ огън, а това определено не е най-подходящият край за един влиятелен лондонски търговец! Оттам и потайността, а може би и жестоката караница с Брамптън. Това би могло да обясни и женствените маниери на мастър Бъкингам, както и факта, че сър Томас не е спял със съпругата си — той лукаво погледна към монаха. — Каква жена! Какво тяло! Да ти потекат лигите! Защо един истински мъж би стоял далеч от подобни прелести, а? — за миг коронерът спря и се загледа в някакъв жонгльор. — Спрингал, подобно на много други мъже — рече той, продължавайки напред, — е водел двойствен живот — Кранстън вдигна ръка и посочи към многоетажните къщи от двете страни на улицата, които възпираха горещите лъчи на следобедното слънце. — Във всяко едно от тези домакинства можеш да станеш свидетел на какви ли не скандали, грехове и слабости. Дори казват — той игриво смушка Ателстан, — че мъже като Спрингал често се срещали сред монасите в манастирите. Ти какво мислиш за това, братко?

— Мисля, че монасите са като всички други мъже и че също като тях имат своите слабости. Но, за Бога… — за миг Ателстан млъкна, а после продължи. — Какво правим тук? — попита той гневно, давайки си сметка, че вече са доста близо до големия кармелитски манастир.

Кранстън го докосна по ръката и посочи към пространството зад грамадната порта. Вниманието на монаха тутакси беше привлечено от някакъв мършав човек с лъскава черна коса, тънки устни и огромни, мрачни очи. Мъжът беше целия облечен в черно, на главата му имаше островърха шапка, тъмното му наметало беше покрито с пентаграми, звезди, луни и слънца, а пред краката му беше опънато голямо платнище, върху което бяха наредени различни стъкленици. В момента той стоеше напълно неподвижно, но привлечени от външния му вид, хората се тълпяха около него.

— Гледай какво ще стане сега! — прошепна Кранстън. — Този тип е нашият водач!

В следващия момент мъжът извади две малки свирки и поставяйки по една във всяко от ъгълчетата на устата си, започна да свири някаква странна и доста натрапчива мелодия. Когато приключи, той остави инструментите и вдигна ръце във въздуха.

— Дами и господа, рицари, царедворци и търговци! — мъжът улови погледа на Ателстан и продължи. — Монаси, свещеници и граждани на Лондон! Аз съм доктор Мирабилис. Учил съм във Византия и в Трапезунд и съм пътувал чак до Велика Тартария. Виждал съм военните кораби в Черно море, както и грамадните бойни галеони в Каспийско море. Хранил съм се заедно със Златната орда на Чингис хан. Прекосявал съм пустини, посещавал съм великолепни градове и по време на пътуванията си съм узнал много тайни!

Тълпата посрещна тези високопарни твърдения с бурен смях. Кранстън и Ателстан се приближиха. Някакъв чирак от една близка сергия извади един рог, загреба с него малко мръсна вода от някаква бъчва и започна да пръска магьосника с нея. Без да му обръща внимание, доктор Мирабилис вдигна ръце, опитвайки се да сложи край на врявата и на добронамерените сексуални закачки, които му подхвърляха зяпачите.

— Сега ще ви докажа, че имам власт над материята! — той се обърна, посочвайки към върха на манастирската стена. — Виждате ли онзи гълъб там? — всички очи се обърнаха в посоката, в която сочеше пръстът му. — Гледайте!

След тези думи магьосникът взе едно парче въглен и с негова помощ нарисува груба скица на птицата върху стената. После удари рисунката, изричайки някакви магически заклинания. Навалицата наоколо се увеличи и стискайки кесиите си, за да ги опазят от джебчиите, Кранстън и Ателстан се приближиха още повече. Доктор Мирабилис продължи да налага скицата, мърморейки проклятия, като от време на време поглеждаше към върха на стената, където стоеше гълъбът. Изведнъж, сякаш застигната от магическите заклинания, изречени срещу рисунката, птицата потръпна и падна мъртва на земята. Благоговейните възклицания, които се надигнаха сред тълпата, можеха да предизвикат завистта на всеки проповедник. Кранстън се ухили и сграбчи Ателстан за китката.

— Почакай малко — рече той.

И така, доктор Мирабилис, чиято репутация изведнъж беше скочила до небето, започна да продава магическите си стъкленици, пълни с диамантен прах, кожа от тритон, одрана в полунощ, прилепово крило, риган, копър и исоп.

— Лекове за всякакви болки! — хвалеше стоката си той.

За известно време търговията му вървеше добре, но не след дълго тълпата се премести по-надолу по улицата, за да се наслади на изпълнението на някакъв старец, който танцуваше изключително странен танц. Тогава Кранстън подаде юздите на коня си на Ателстан и се приближи към „доктора“.

— Почитаеми доктор Мирабилис, радвам се да се видим отново.

Магьосникът вдигна сините си котешки очи, огледа Кранстън, а после и Ателстан.

— Познаваме ли се? — попита той. — Искате ли да си купите от лековете ми?

— Самюъл Парът — продължи Кранстън, — не се опитвай да ми пробутваш номерата си!

Очите на магьосника тревожно шавнаха.