Пейзажите на времето

Тя се появи навреме на уговореното място — ниската каменна стена пред „Кингс“. Питърсън се поколеба само за миг, като се опитваше да се сети за фразата, която щеше да му подскаже името й. А, да, Лора от „Боус“.

— Надявам се, че не съм ви накарала да ме чакате — каза тя, като приглади роклята си с нежните си ръце.

Той автоматично измърмори нещо в отговор, отново поразен от красотата й. Развеселен забеляза, че момичето носеше семпла рокля, копие на един от моделите на Сара. Добро копие. Би могло да заблуди почти всекиго.

Лора беше впечатлена от колата, последен модел с допълнителни подобрения специално за него. Тя с почуда погледна гравираното дърво, но не каза нищо. „Опитва се да изглежда преситена“ — прецени той. Дори Сара, която сигурно е била отракана още на петгодишна възраст, бе възкликнала при вида на интериора. Като се замислеше сега, единственият човек, който не се беше впечатлил, бе Ренфрю. Той се зачуди какво ли означаваше това.

Когато влязоха в ресторанта, на няколко километра от Кеймбридж, главният сервитьор очевидно го позна. Другите мъже не му обърнаха внимание — всички погледи бяха отправени към Лора. Джин с тоник, разкошни ленени салфетки, обичайните неща. Лора се оглеждаше из залата по начин, предполагащ, че мислено си взимаше бележки, които да сподели с приятелките си. Внушително, помисли си той, но в стилово отношение пълен хаос. Като цяло, английска провинциална гостилница с нотки на френска изисканост, която не подхождаше на мястото. Кретонът, голямата каменна камина, сега пълна с растения за през лятото, гредоредът на тавана, ниските кръгли дъбови маси — всичко беше успокоително познато и солидно. Полилеите и цветните огледала бяха не на място. Двойно по-неподходящ бе телевизорът, който показваше не съвсем чист образ на френски двор с далечни движещи се фигури в полята, фермери, които очевидно косяха сено. А имитацията на полукръгла маса Луи XVI, с извитите й, позлатени крачета, беше просто чудовищна.

— Френски ястия! — възкликна Лора.

— Да — отвърна той.

Тя съвсем точно отбеляза:

— Чудя се как ли са rognons de veau flambe? А също и cotes d’agneau a l’ail?

— Първото — навярно горе-долу. Тук са страхотни във фламбирането. Второто, по-вероятно шилешко, отколкото истинско агнешко. Френският ви е доста добър. — Спокойно можеше да спечели с това. Той й отправи по-дълъг комплимент на френски.

— Съжалявам, знам само имената на ястията.

Той се засмя, изпитал удоволствие от чувството й за хумор.

Двамата се заговориха за нещата в „Боус & Боус“ — Питърсън отклони въпросите й, свързани със Съвета.

— Защо няма пазач на вратата, който да проверява чантите? — попита той.

— Господин Смайт иска книжарницата ни да е джентълменско заведение и клиентите ни да не се чувстват под подозрение.

Питърсън си спомни времето, когато човек можеше да разчита на стаи в колежа, поднасяше му се шери, когато посетеше наставника си и носеше бяло вечерно сако на майските балове. Сега всички колежи приемаха жени, които споделяха стаите си с мъже, ако ги харесваха и дори имаше специален колеж за педерасти, а академичните тоги вече никъде не бяха задължителни.

Тя продължи да разказва колко груби били днес студентите. Той кимна — предполагаше, че Лора очаква на него да са му интересни точно такива неща. Всъщност, не беше далеч от истината. Но го интересуваше нейния чар, а не мненията й.

Той насочи мислите си към ситуацията. Като че ли нищо ново във вечната сексуална игра. Навярно предсказуемостта на нещата обясняваше небрежността му към подробностите — трябваше да се насилва да следи нишката на онова, за което тя говореше. Искала да отиде в киното или може би в театъра, да опита. Апартамент в Лондон, стига да успеела да намери начин да се премести. Кеймбридж бил скучен, освен ако човек не си падал по ужасните академични забавления. Усещала, че нещо в настоящата политическа ситуация наистина имало нужда от промяна, но си нямала и представа какво би могло да е то. Никакви изненади, но тя беше ужасно красива и имаше изключително грациозни движения.

Лора поглъщаше всички зеленчуци, които им поднасяха в сребърни съдове, всеки в свой собствен сос. Навярно храната й вкъщи не бе много разнообразна, особено след лошата реколта във Франция. За миг той се замисли дали Съветът не би трябвало да се намеси, да забрани новите методи, но после върна нещата на старото им място — безсмислено беше да се спира на стари въпроси.

Тъй като не бе в състояние да се съсредоточи, той започна да насочва разговора. Беше достатъчно лесно да изтъкне новата си държавна служба, да пусне няколко имена със съответната скорост, за да бъдат разбрани, но не чак толкова бавно, та момичето да заподозре, че ги споменава целенасочено. После подметна нещо за Чарлз и тя се изтърва:

— Наистина ли познавате краля?