Пейзажите на времето

Всъщност, той имаше само професионални контакти с Чарлз, но не се поколеба да преувеличи отношенията помежду им до правдоподобна степен. Бе сигурен, че тя дори не е забелязала дискретния жест, с който поръча на сервитьора още една бутилка вино. Момичето вече бе започнало да се държи малко лекомислено. Той се възползва от това и опита какво въздействие ще и окажат няколко доста неприлични истории. В един момент тя покри чашата си с длан и възрази, че вече й било достатъчно. Питърсън остави бутилката и започна да й разказва пикантните подробности за неотдавнашния развод на шропширския херцог. Бързо стигна до сцената в съда, когато била извадена прочутата „безглава“ снимка. Лейди Прингъл се заклела, че това бил херцогът, винаги щяла да го познае. Съдията поискал да види снимката. Открил, че на нея се виждат мъжки гениталии в близък план, макар лицето на партньорката да се разпознавало лесно. Лора се кикотеше толкова безпомощно, че той беше сигурен, че е успял да напълни чашата й незабелязано. Когато продължи с това как съдията попитал лейди Прингъл откъде е толкова сигурна, че е херцогът, той вдигна чашата си и Лора без да се замисли го последва. Остави я да изпие виното си преди да й каже отговора на лейди Прингъл, който така потресъл присъстващите, че съдията трябвало да нареди да опразнят залата.

Той се отпусна назад и я погледна. Нещата вървяха прекрасно. Тя беше изоставила престорената си фриволност, а за миг и изтънчения си акцент.

— О, продължавайте — рече момичето, като замазваше гласните сред типичните източноанглийски двугласни.

Сервитьорът бе докарал до масата им количка с ужасно сложни френски сладкиши. Както той бе очаквал, Лора избра този с най-много сметана и го нападна с невъзмутимото нетърпение на ученичка.

След кафето тя отново стана сериозна, следеше за акцента си и го притискаше с политически въпроси. Повтаряше разпространените вестникарски глупости за безотговорни корпорации, които продавали съмнителни нови стоки, без да мислят за социалните последствия. Питърсън се насили да остане спокоен по време на тази стандартна лекция и после, без съвсем да го съзнава, откри, че размишлява на глас по въпроси, които отдавна беше прибрал под миндера.

— Не, не, разбрали сте го погрешно — внезапно каза той. — Завихме в неправилна посока, когато започнахме да се занимаваме на първо място със социално важните проучвания. Възприехме идеята, че науката е като другите области, в които произвеждаш даден продукт и можеш да контролираш целия процес.

— Ами, сигурно може — отвърна Лора. — Ако на върха са подходящите хора…

— Няма подходящи хора — енергично каза той. — Точно това разбирам сега. Вижте, ние отидохме при най-добрите учени и ги помолихме да изберат най-обещаващите области. После ги финансирахме и отрязахме останалите, за да „съсредоточим усилията си“. Но истинското разнообразие в науката идва отдолу, не от изобретателните ръководители на върха. Ние стеснихме обхвата на науката, докато никой не виждаше нищо друго, освен одобрените проблеми, общоприетото благоразумие. За да спестим пари, ние задушихме въображението и енергичността.

— А на мен ми се струва, че имаме прекалено много наука.

— Прекалено много вложена работа, без да е истински разбирана, да. Без да търсим основните неща, ние имаме поколение от тесни специалисти. Ето какво имаме сега.

— Трябват повече проверки, за да се открият незабелязани странични ефекти…

— За да откриеш, трябва да имаш въображение — сериозно отвърна той. — Едва сега започвам да осъзнавам този факт. Всички тези приказки за адски „социално важна“ работа означава, че някой бюрократ най-добре определя какво е полезно. Така че сега проблемите излизат извън възможностите на практиците, на хората с тесни хоризонти и, и…

Той замълча, смаян от собствения си изблик. Това беше променило внимателно обработения тон на вечерта, може би фатално. Навярно причината се криеше във факта, че бе прекарал деня с Ренфрю. Само за миг Питърсън пламенно беше нападнал целия мироглед, който толкова бързо го бе издигнал на върха.

Той отпи дълга глътка кафе и топло се усмихна.

— Май доста се поразгорещих, а? Трябва да е от виното. — Подходящо представен, краткотрайният изблик можеше да се използва, за да й покаже, че той более за света, че е ангажиран, че мисли самостоятелно и така нататък, което щеше да й хареса. И Питърсън се захвана да доизиграе ролята си.

Луната беше високо над дърветата. Над поляната беззвучно прелетя бухал. Питърсън предпазливо изплъзна ръка изпод главата й и погледна часовника си. Минаваше полунощ. По дяволите. Той се изправи и започна да се облича. Тя лежеше неподвижно, изтегнала се съвсем несъзнателно с широко разтворени крака, както я бе оставил.

Момичето лежеше върху сакото му. Той се наведе, за да го вземе и на лунната светлина видя сълзи по страните й. О, по дяволите. Нямаше намерение да се занимава и с това.

— По-добре се облечи — каза той. — Става късно.

Тя седна и започна да навлича дрехите си.

— Иън — тихо рече момичето, — това ми се случва за пръв път.