Пейзажите на времето

— Не, не само след минута. Суфлето е готово и няма да чака. Най-добре го направи сега.

Тя изскочи от стаята и Джон погледна след нея изненадан. После бавно отиде до шкафа, извади вилици и подложки за чинии и ги остави върху масата. Марджъри се върна със суфлето.

— Това ли наричаш нареждане на масата? Къде са салфетките? Ами чашите? И извикай децата. Ще сервирам яденето преди да спадне. — Тя седна до масата.

— Какво има, мила? — невинно я попита той.

— Какво искаш да кажеш? Нищо няма — изръмжа Марджъри.

— Като че ли си ядосана — осмели се да предположи Джон.

— Е, малко съм раздразнена. Единственото, за което те моля, е да наредиш масата, а аз съм приготвила всичко останало и после откривам, че не си свършил нищо. Работя усилено по цял ден и какъв е смисълът? Аз чистя къщата, а вече изобщо не се забавляваме, така че никой не може да разбере това. Приготвям чудесна вечеря, а ти едва хапваш и изчезваш. Спокойно можех да отворя някоя консерва печен боб и ти пак нямаше да забележиш. И ми писна да прекарвам вечерта сама. — Тя се изправи и застана срещу него.

— Марджъри, съжалявам, скъпа. Не разбирах… Виж, тази вечер ще остана вкъщи, ако ти е толкова неприятно. Мислех… искам да кажа, знам, че в последно време не ти обръщам много внимание, но работата страшно много за мен — тя е жизненоважна, Марджъри, но не мога да я върша без да знам, че стоиш зад мен. Ти си най-стабилният елемент в живота ми. Не ти го казвам, защото приемам за даденост, че го знаеш. Просто разчитам на теб. Изобщо не бих могъл да се концентрирам върху работата си, ако знаех, че нещо при теб не е наред.

Тя кисело се усмихна.

— Сега пък ме караш да се чувствам виновна. Разочаровах те, нали? Ти искаш да поддържам домашното огнище, да ти оказвам подкрепа, да стоя зад теб, както стоят жените зад всички велики мъже и прочее, и прочее, и прочее. Е, обикновено върша всичко това с радост, но тази вечер се чувствам малко егоистка. Не е само защото те няма през цялото време. Денят ми беше тежък, непрекъснато имах работа. Трябваше с часове да стоя по опашки, никъде нямаше месо, вече четвърти ден не мога да намеря кой да дойде и да поправи тоалетната, а днес някой е строшил ключалката на гаража и е откраднал няколко инструмента.

— Наистина ли? Не си ми казала.

— Ти не ми даде възможност. Никога не мога да се свържа с теб в проклетата лаборатория. А Ники се върна разплакана от училище, защото г-ца Креншоу без предупреждение се вдигнала и заминала за Тристан да Куна, а знаеш колко я обичаше Ники. Мислех си, че правителството ще сложи край на емиграцията на дефицитните работници. Предполагам, че госпожица Креншоу не е имала нужната квалификация. Във всеки случай, трябваше да утешавам Ники. А после ти позвъни и каза, че водиш Питърсън вкъщи. Честно казано, понякога се чувствам точно като футболна топка, която да подритват насам-натам.

— Защо не си вземеш почивен ден? Да отидеш на пазар в Лондон? Да си купиш рокля. Отиди на театър.

— Сама ли?

— Ти избери деня и ти обещавам, че ще дойда вечерта, за да отидем заедно на някоя пиеса. Какво ще кажеш? Стига да не е от онези нови глупости за мрак и обреченост. Светът вече и без това е в достатъчно лоша форма.

Размекната, тя се засмя.

— О, нещата не са толкова зле, както си мислят всички. Светът е преживял и по-лоши времена. Помисли си за Черната смърт. Или за Втората световна война. Ще преживеем и това. Да, струва ми се, че един ден в Лондон е добра идея. Не съм си купувала нови дрехи от ужасно много време. О, Джон, сега се чувствам малко по-добре. И знаеш ли, всъщност не е нужно да оставаш вкъщи тази вечер. Сигурна съм, че умираш да се върнеш при работата си.

— Ще остана — твърдо каза той. — Кажи ми повече за онова, което са взели от гаража. Знаеш ли, крайно време е да инсталираме алармена система. Мислиш ли, че са били онези преселници от старата ферма?

— О, Господи, Джон — внезапно простена тя, — виж суфлето! Станало е плоско като палачинка! — Марджъри тежко седна и погледна към яденето. После се разсмя. Смехът й постепенно се превърна в ридания. Джон застана зад нея и несръчно я потупа по рамото.

— Не го приемай толкова навътре, скъпа — няколко пъти й каза той.

Накрая Марджъри избърса очите си и изправи глава.

— Е, така или иначе, вече не съм гладна. Не искам да ям това ужасно нещо. Уморена съм. Но децата още не са вечеряли. Предполагам, че ще трябва да им дам нещо.

Тя понечи да се изправи, но Джон я бутна обратно на стола.

— Не, недей. Аз ще им отворя консерва супа или нещо подобно. Върви да си легнеш. Умираш за сън. Не се тревожи за нищо. Тази вечер ще остана вкъщи и ще се погрижа за всичко.

— Благодаря ти, Джон, ти си съкровище. Да, наистина мисля, че трябва да си легна.

Тя го гледаше, докато не влезе в кухнята и уморено се изправи. После едва не избухна отново в смях. Само допреди час-два изпитваше жажда за секс, защото Джон толкова рядко си бе у дома. Сега той щеше да остане тук, а тя беше толкова изтощена, че едва щеше да задържи очите си отворени достатъчно дълго, за да се добере до леглото. Чудесно, нали?

22.