Пейзажите на времето

— А-ха. — Последва пауза. — Чудесно.

— Е, нека не отегчаваме жена ти с професионални разговори — предложи Питърсън. — Бих искал да видя градината ви, ако може. Прекарвам повечето от времето си в Лондон или в пътуване и трябва да кажа, че е възхитително да видя истинска еднофамилна къща като тази.

Той погледна отстрани към нея, докато се изправяха. Може би това беше преднамерена игра, за да спечели симпатиите й, почуди се тя.

— Съпругата ви пътува ли с вас?

— Не.

— Не, предполагам, че не би могла, при нейната работа. Сигурно се справя с нея отлично.

— Да, мисля, че процъфтява. Обикновено Сара се справя добре с всичко, с което се захване. — В гласа му не можеше да се долови нищо.

— Познаваш ли жена му, Марджъри? — слисано попита Джон. Бяха застанали на терасата, пред стъпалата, които водеха към моравата. Слънцето все още бе високо.

— Не, не лично, но зная за нея. Преди е била лейди Сара Линдзи-Стюарт-Бътъл, нали знаеш.

Джон изглеждаше озадачен.

— О, естествено, че не знаеш. Както и да е, сега тя е дизайнер на онези великолепни малки дрехи. Сара Линдзи. Нямате деца, нали, г-н Питърсън?

— Не, нямаме.

Те тръгнаха през моравата. Някъде отдясно изкукурига петел.

— Кокошки ли имате? — попита я Питърсън.

— Да, отглеждаме шест за яйца. Понякога и за ядене, но не обичам да убивам тези глупави същества.

— От каква порода са? Орфингтън или Легхорн, предполагам, щом са предимно за яйца.

Тя го погледна с изненада.

— Значи знаете нещо за кокошките, нали? Да, Орфингтън са. Нямаме Легхорн. Те са добри носачки, но аз предпочитам кафявите яйца пред белите.

— Правилно. Пък и трудно се гледат. Ако са в малко пространство, го превръщат в пълен хаос, а предполагам, че вашето е такова. Ами родайлъндските червени? Те снасят чудесни кафяви яйца.

— В момента имам две ярки. Още не са започнали да снасят.

— Искате да ги кръстосате, нали? Онзи петел не ми прозвуча като родайлъндски червен.

— Изненадана съм, че знаете толкова много за тях.

Той й се усмихна.

— Знам много неща, които изненадват хората.

Тя любезно отвърна на усмивката му, но се опита да задържи погледа си хладен. Не беше от жените, които лесно се поддават на мъжкия чар. Мъжете са толкова жалки, каза си тя. Той изобщо не проявяваше интерес към нея. Просто автоматично флиртуваше, само защото бе жена.

— Бихте ли останали да вечеряте с нас, г-н Питърсън? — съвсем официално го попита тя.

— Много мило от ваша страна, г-жо Ренфрю. Благодаря ви, но вече имам уговорка за вечеря. Всъщност — прибави той, като погледна към часовника си, — май е време да тръгвам. Трябва да се срещна с един човек в 7:30 обратно в Кеймбридж.

— Страхувам се, че тази вечер и аз ще трябва да се върна да поработя — каза Джон.

— А, не — възрази Марджъри. — Това е ужасно от твоя страна. — Чувстваше се доста пийнала и беше в настроение за компания. Освен това усещаше почти конвулсивен прилив на енергия, сякаш бе изпила прекомерно количество кафе. — Не съм те виждала ужасно от отдавна и щях да правя скаридено суфле за вечеря. Решително отказвам пак да остана сама тази вечер.

— Звучи като изкусително предложение. Не бих се колебал нито за миг, ако бях на твое място, Джон — подхвърли Питърсън с още една от хитрите си усмивки.

Джон се смути от изблика й пред чужд човек.

— Е, добре, щом е толкова важно, ще остана за вечеря. После сигурно ще трябва да отида за няколко часа.

Те се върнаха обратно в къщата. Питърсън остави чашата си.

— Благодаря ти за питието. Ще ти съобщя, когато трябва пак да ходя в Калифорния. Госпожо Ренфрю, благодаря ви за приятното прекарване.

Тя остави Джон да го изпрати до вратата и си наля още шери, докато мъжете бяха в коридора. Това, че Питърсън нямаше да остане за вечеря, доста я разочарова. Навярно дори би могла малко да пофлиртува с него — макар да предполагаше, че е напълно безпринципен и неприятен по характер.

Джон се върна в стаята, като потриваше ръце.

— Е, избавихме се от него. Радвам се, че не можа да остане, а ти? Какво мислиш за него?

— Влечуго — бързо отвърна тя. — Гладък и хлъзгав. Аз не бих му се доверила ни на йота. Разбира се, той е много привлекателен.

— Нима? На мен ми изглежда съвсем обикновен. Изненадах се, че знаеш всичко онова за жена му. Никога не си ми го споменавала.

— О, за Бога, Джон, сетих се едва, когато той пристигна. Не си ли спомняш? Онзи ужасен скандал с нея и принц Андрю? Чакай да помисля, бях на двайсет и пет, значи трябва да е било през 1985 г. Принц Андрю е на същата възраст като мен, а тя беше… о, не зная… на около трийсет, струва ми се. Както и да е, помня, че всички приказвахме за това. Наричахме го Разгонения Анди.

— Изобщо не си спомням.

— О, трябва да си го спомняш. Всички вестници бяха гръмнали. Не само клюкарските страници. Имаше много писма, че обществото очаквало от кралското семейство благоприличие и прочее. И кралицата прати Питърсън посланик в… е, не си спомням къде, но беше много далеч. В Африка.

— Искаш да кажеш, че вече са били женени?