Пейзажите на времето

— Ами, разбира се, че са били. Затова стана такъв скандал. Направили голяма сватба само година преди това. Всъщност, не го бяха пратили като посланик. Нали знаеш, първи секретар или нещо подобно. Да, тогава си мислехме, че принц Андрю е върха. Беше ужасно вълнуващо. Струва ми се, че последната капка в чашата е била, когато една вечер двамата малко катастрофирали и той я вкарал в една стая в Бъкингамския дворец, а на вратата закачил табелка „Не ме безпокойте“, която били откраднали от някакъв хотел. И после, когато историята излезе наяве, тя казала на репортерите, че винаги е искала да го направи в Двореца, но леглата били твърди и грапави!

— Мили Боже, Марджъри!

Тя се изкиска на изражението му.

— Е, като си помислиш, е доста смешно.

— Жената навярно е напълно безотговорна. Почти достатъчно, че да ме накара да съжалявам Питърсън, макар да бих казал, че се заслужават един друг. Предполагам, че е останал с нея, само заради кариерата си.

— Много вероятно. Трябва да кажа, че изобщо не ми пука за него. — Сега, след като вече го беше казала, й се струваше точно така. Това й помогна да си обясни част от странното напрежение и обърканост. Питърсън изглеждаше интересен, но навярно това се дължеше на трите чаши шери. — Е, ще пъхна онова суфле в печката. Би ли сложил масата, мили?

— Хм, да — разсеяно измърмори той и се изправи. — Макар че бихме могли да гледаме и новините…

Марджъри се обърна.

— Новини, това е то. Заедно с Питърсън бяхте много смешни тогава — за какво се бяхте замислили?

Джон спря.

— А, да. На лицето му се бе изписало същото изражение и следобед, когато му се обадиха по телефона в лабораторията. Това ми напомни. Подочух част…

Той замълча и се замисли.

— Е? — остро каза Марджъри. — За какво?

— За облаците. Доклад за състава им. И когато той заобиколи въпроса ти, разбрах, че има нещо.

— Мислиш ли, че по новините ще кажат нещо?

— Ако Питърсън не проговори, съмнявам се. И все пак…

Децата гледаха Ай Ти Ви. Джон превключи канала на Би Би Си 1. Марджъри застана в коридора и също се загледа. Излъчваха само по един голям новинарски обзор на ден — останалите предавания бяха забавни, предимно комедии, от време на време по някой уестърн или стар филм. В последно време никой не искаше да гледа сериозни неща.

— … безредици днес и в Лондон, макар да е нямало нещастни случаи. Корнуелски протестни групи, демонстриращи на Трафалгар скуеър, са влезли в сблъсък с полицията. Говорителят на полицията твърди, че групата не се е подчинила на заповед да освободи улиците и да не пречи на пътното движение, така че властите са били принудени да разпръснат демонстрацията със сила и да арестуват онези, които са оказвали съпротива. Хю Карадок, лидер на Корнуелското движение за независимост, заявява, че протестът е бил законен и че полицията е атакувала без да бъде провокирана. — Камерата показа мъж с обезумял поглед и вдигнат юмрук, влачен от двама полицаи. Говорителят отново замълча и после изглеждаше по-жизнерадостен. — Приготовленията за коронацията напредват. Днес кралят и кралицата посетиха Уестминстърското абатство и бяха приети от високопреподобния Джералд Хоукър, декан на абатството. Останали са малко по-малко от час. — На екрана се появи познатата фасада на Уестминстърското абатство и от портала, в сравнение с който изглеждаше съвсем дребна, се появи двойка, която махна кратко на някакви зрители и се скри в очакващата я лимузина с развяващото се кралско знаме. — На държавните глави от целия свят са пратени покани за церемонията през ноември. В кралските конюшни започна работа по излъскването на държавната каляска, традиционно използвана за коронации. Позлатата й ще бъде изцяло възстановена и се оценява на 500 000 лири. Г-н Алън Хармън, депутат от Хъдърсфийлд, днес каза в Камарата на общините, че това е „жестоко бреме върху плещите на британския данъкоплатец“. Дворцовото комюнике днес потвърди, че четиринайсетгодишният принц Дейвид е болен от варицела и е изолиран в училището „Гордънстуун“. Съобщава се, че престолонаследникът прекарва времето си в четене на научнофантастични комикси. А сега, спортните новини от деня. В края на играта Кент водеше с 245 точки в мача си срещу Съри…

Марджъри излезе от стаята, за да приготви вечерята. Джон Ренфрю остана пред телевизора в очакване на резултата на Йоркшир. Никога нямаше време за спорт, но все още следеше срещите по крикет и поддържаше Йоркшир.

Марджъри се засуети из кухнята. Чувстваше се нервна. Тъпият стар крикет. Защо Джон седеше там и гледаше онези глупости? Би могъл да й помогне или поне да разговаря с нея, щом имаше намерение отново да излиза. Зачуди се дали да не си налее още шери, но се отказа. Нямаше смисъл, след като щеше да прекара вечерта сама, а пък и без това бе изпаднала в лекомислено настроение. Тя тръсна салатата на масата и извади хляб и масло. Суфлето току-що беше станало готово. Марджъри се върна в дневната. Джон все още седеше пред телевизора.

— Струва ми се, щеше да нареждаш масата — остро каза тя.

Той неопределено я погледна.

— О, готова ли е вечерята? Ще я наредя само след минута.