Песента на Тъмния ангел

След като чу това, Гърни незабавно излетя от кухнята. Корбет пък се върна в стаята си, където си запаса портупея, обу си ботушите и си облече плаща. После отчаяно се взря в двамата си слуги. Ранулф и Малтоут хъркаха, та въздухът се цепеше. Кралският пратеник реши да ги остави да спят и побърза да се присъедини към господаря на имението и доктора, които вече стояха в двора с ботушите си с шпори и крещяха на конярите да изведат конете им от конюшнята. Няколко минути по-късно цялата групичка, придружавана от шестима по-яки слуги на Гърни, излезе от имението и изтрополи по пътеката, която водеше към селото.

Поляната пред кръчмата беше пълна с хора, които посрещнаха сър Саймън и спътниците му, хвърляйки по тях буци кал, тор и дори няколко камъка. Хората на Гърни започнаха да разгонват струпалите се селяни с плоската страна на мечовете си и с камшиците си, докато накрая не въдвориха ред и не успяха да си проправят път през тълпата. На брега на езерцето се разиграваше ужасна сцена. Гилбърт лежеше под огромна врата, върху която бяха наредени каменни късове и железни тежести. Русокосият младеж почти беше изгубил съзнание и тихичко стенеше, а кожарят Фулк беше коленичил до него и му крещеше да си признае престъплението. Малко по-нататък се виждаше масивен дънер — селяните някак го бяха дотъркаляли до езерцето, бяха метнали отгоре му един прът и в края на пръта бяха закрепили малко столче. Към столчето пък, подобно на чувал с дрипи, бе привързана предизвикваща жалост старица. Парцаливите й дрехи бяха подгизнали, а дългата й сива коса — покрита с езерна тиня. Под командването на съдебния пристав група яки селяни потапяха и изваждаха горката жена от ледената вода, а тълпата, сред която имаше и жени, и деца, крещеше:

— Признай! Признай! Признай!

— Това е убийство! — изкрещя Корбет.

После кралският пратеник се втурна към съдебния пристав и го избута встрани. Отзад Гърни и останалите се заеха да махнат тежестите и вратата от проснатия на земята младеж.

— Ти нямаш никаква власт тук! — лицето на съдебния пристав беше зачервено от ейла и изглеждаше, че той всеки момент ще се пръсне от бяс.

Корбет извади меча си.

— Аз съм сър Хю Корбет, кралски пратеник, и ви казвам, че тази жена ще бъде съдена единствено от законен съд!

Думите му бяха посрещнати с неодобрително мърморене. Окуражен, Робърт, съдебният пристав, пристъпи крачка напред. Корбет хвана меча си с две ръце и го вдигна.

— Какво смяташ да правиш, Робърт? — попита той тихо. — Да ме нападнеш ли?

Съдебният пристав припряно отстъпи назад.

— Извадете кучката! — изкрещя той през рамо.

И така, прътът беше издърпан, а столчето в края му — извлечено до плитчините на езерцето. Корбет нагази във водата и се приближи до жената.

— О, Боже, имай милост! — прошепна той.

Мръсната сива коса на Гунхилда се беше залепила за сбръчканото й лице. Кралският пратеник хвърли един поглед към полуотворените, заслонени от тежки клепачи очи на старицата и към увисналата й долна челюст и разбра, че вече е твърде късно. После опипа шията и китките й за пулс, но не долови нищо. Накрая извади камата си, разряза въжетата, които стягаха тялото на жената, и я взе в ръцете си. Старицата беше лека като дете. Корбет се изкачи обратно на калната поляна.

— Ах, вие, негодници! — изрева той.

Съдебният пристав тихичко се измъкна, а Гърни и Кечпоул се приближиха към кралския пратеник.

— Какво става, Корбет?

— Старицата е мъртва! Убита от тези проклетници!

Кралският пратеник продължи да върви и внимателно положи трупа на Гунхилда върху една маса пред кръчмата. После придърпа мърлявите й поли върху тънките й като клечки крака, покрити с плетеница от вени, и отново провери за пулс.

— Починала е от удавяне или пък от шок — втренчи се той в Гърни. — Така или иначе, сър Саймън, тази старица беше убита.

В този момент двама от хората на Гърни довлякоха русокосия младеж при господаря си. Корбет се приближи до него, хвана внимателно брадичката му и вдигна лицето му. Със зяпнала уста и полуспуснати клепачи, младежът имаше доста глуповат вид. Едното му око беше затворено от ужасен оток, а от ъгълчето на устата му се процеждаше струйка кръв. Тялото му беше цялото покрито със синини.

Корбет взе мях с вино от един от хората на Гърни и пъхна гърлото му между устните на младежа.

— Той е убиец! — изкрещя Робърт. С тълпата селяни зад гърба си съдебният пристав беше възвърнал напереността си.

Корбет гневно се взря в тлъстото му лице.

— Ти и приятелчетата ти сте убийци! — извика той. — Гунхилда е мъртва и кръвта й лепне по вашите ръце!

Сподавеният стон на Гилбърт се сля с думите на Корбет.

— Този мъж — извика кралският пратеник дрезгаво — ще бъде изправен пред кралския съд, а дотогава ще бъде мой затворник.

Отец Августин си проправи път през тълпата и Гърни, който стоеше до Корбет, му направи знак да се приближи.

— Не можа ли да се намесиш, отче?

Очите на свещеника се отместиха от господаря на имението към кралския пратеник. После той облиза тънките си, сухи устни и засрамено погледна към трупа на старицата.