Читаем Песента на Тъмния ангел полностью

До обяд на същия ден Форбър и съдебният пристав бяха доведени в имението Мортлейк. Корбет се срещна първо с пекаря. Без да обръща внимание на протестите му, че е бил откъснат от работата си, кралският пратеник му посочи едно столче в ъгъла на залата и се разположи срещу него. После огледа сивата му коса и възбледата кожа, която създаваше впечатлението, че пекарят се е изцапал с брашно. Форбър беше дребен и слаб мъж със стрелкащи се насам-натам очи. Той току облизваше устни, а високо на бузата му нервно трепкаше едно мускулче.

— Искам да си поговорим за смъртта на съпругата ти — започна Корбет, без да увърта, от което притеснението на Форбър само се увеличи. — Името й беше Амилия, нали?

— Да — прошепна пекарят.

— От колко време бяхте женени?

— От шест години. Тя беше с десет години по-млада от мен — очите на мъжа се напълниха със сълзи. — Беше много красива, сър Хю — погледът му пробяга из празната зала. — За съжаление, така и не се почувства в Хънстън като у дома си.

— Откъде беше родом?

— От Бишопс Лин. Някога ходех там, за да си купувам брашно от баща й, който е мелничар. Моминското й име беше Кълпепър.

Корбет извърна поглед. Един мелничар в град като Бишопс Лин трябваше да е доста богат. Защо тогава беше позволил на дъщеря си да се омъжи за обикновен селски пекар?

— Амилия се беше забъркала в някакъв скандал — избъбри Форбър, сякаш беше прочел мислите му. — Забременя, но детето й умря.

— И ти поиска ръката й, така ли?

— Да, да, точно така. И баща й с радост ми я даде. Освен това й осигури богата зестра, а Амилия не се възпротиви. Отначало бракът ни беше щастлив, но преди около осемнайсет месеца… — пекарят прокара пръсти през изтъняващата си коса.

— Да, мисля, че толкова бяха… Та преди около осемнайсет месеца съпругата ми посърна и се затвори в себе си. Започна да излиза на дълги разходки из пустошта. Понякога тръгваше пеша, друг път яхваше коня. Аз естествено възразявах, но тя казваше, че селяните не я харесвали и че трябвало да се махне.

— Имаш ли представа къде точно е ходела?

— Мисля, че понякога ходеше до манастира „Кръст Господен“.

— Нямаше ли приятели?

— Всъщност не. По време на празник се опитваше да се присъедини към останалите жени на селската мера, но те не й обръщаха внимание. Същото се случваше и когато отидеше на църква — Форбър облиза пресъхналите си устни. — Амилия казваше, че селяните се държали грубо с нея.

— А със свещеника срещаше ли се?

— Да, видяха се два пъти. Тя обаче не харесваше отец Августин. Казваше, че е студен човек.

Корбет кимна с разбиране.

— Да поговорим за вечерта, когато съпругата ти беше убита.

Пекарят потри лицето си с ръце.

— Амилия беше доста разстроена — отвърна той бавно. — Точно преди залез-слънце оседла коня и каза, че ще се разходи из пустошта — гласът на Форбър потръпна. — После конят се върна сам и аз излязох с чираците си навън, за да потърсим жена ми. Намерихме я увиснала на бесилката. Въжето около врата й беше обилно намазано с катран. Господ ми е свидетел, че навън беше тъмно като в рог, така че ако не беше бялото й лице, можеше изобщо да не я видим. Пръв я съзря един от чираците ми. Аз обаче наредих никой да не се приближава до нея. Не можех да повярвам, че е мъртва.

— Не искаше ли да я свалиш от бесилката?

Форбър извърна поглед.

— Не можех — изпелтечи той. — Бях вцепенен от ужас. После един от чираците ми изтича до имението Мортлейк и доведе сър Саймън, доктор Селдич и онзи чудак, Мънк. Мънк носеше факла и двамата с доктора пристъпиха към ешафода. Човекът на граф Съри претърси земята под бесилката, а после се качи обратно на гърба на коня си, за да пререже въжето. След това каза, че в калта нямало отпечатъци нито от други ботуши, нито от други конски копита.

След тези думи Форбър направи дълга пауза.

— На следващата сутрин — продължи най-после той — обезглавеното тяло на слугата на Мънк беше намерено на брега. Отначало си помислих, че двата смъртни случая са свързани.

— Нима? — попита Корбет. — И какво те наведе на тази мисъл?

— Ами фактът, че се случиха по едно и също време.

Кралският пратеник докосна ръката на пекаря и усети, че е студена като лед.

— Това са били убийства, мастър Форбър. Сердик Ликспитъл и съпругата ти са били убити. Имаш ли представа защо?

Мъжът поклати глава.

— Изобщо имаш ли някакво обяснение за смъртта на жена си?

Ново поклащане на главата.

— А знаеш ли кой може да е върнал коня й в селото?

— Не — прошепна Форбър. — Селяните, които са видели коня, са си помислили, че го язди Амилия, но нощта беше тъмна, а и конникът е носел наметало с качулка.

Корбет прехапа устни. В това време иззад вратата се чу гласът на съдебния пристав Робърт, който се оплакваше, че го карат да чака. Кралският пратеник не му обърна внимание.

— Ти видя ли трупа на жена си? — попита той внимателно.

Форбър кимна.

— И не забеляза други следи от насилие освен белезите от въже около врата й?

— Не — прошепна пекарят.

— А между вещите й не откри ли нещо, което да ти подскаже защо е била убита — например някакво писмо или пък бележка?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Мой генерал
Мой генерал

Молодая московская профессорша Марина приезжает на отдых в санаторий на Волге. Она мечтает о приключении, может, детективном, на худой конец, романтическом. И получает все в первый же лень в одном флаконе. Ветер унес ее шляпу на пруд, и, вытаскивая ее, Марина увидела в воде утопленника. Милиция сочла это несчастным случаем. Но Марина уверена – это убийство. Она заметила одну странную деталь… Но вот с кем поделиться? Она рассказывает свою тайну Федору Тучкову, которого поначалу сочла кретином, а уже на следующий день он стал ее напарником. Назревает курортный роман, чему она изо всех профессорских сил сопротивляется. Но тут гибнет еще один отдыхающий, который что-то знал об утопленнике. Марине ничего не остается, как опять довериться Тучкову, тем более что выяснилось: он – профессионал…

Альберт Анатольевич Лиханов , Григорий Яковлевич Бакланов , Татьяна Витальевна Устинова , Татьяна Устинова

Детективы / Детская литература / Проза для детей / Остросюжетные любовные романы / Современная русская и зарубежная проза
Любовь гика
Любовь гика

Эксцентричная, остросюжетная, странная и завораживающая история семьи «цирковых уродов». Строго 18+!Итак, знакомьтесь: семья Биневски.Родители – Ал и Лили, решившие поставить на своем потомстве фармакологический эксперимент.Их дети:Артуро – гениальный манипулятор с тюленьими ластами вместо конечностей, которого обожают и чуть ли не обожествляют его многочисленные фанаты.Электра и Ифигения – потрясающе красивые сиамские близнецы, прекрасно играющие на фортепиано.Олимпия – карлица-альбиноска, влюбленная в старшего брата (Артуро).И наконец, единственный в семье ребенок, чья странность не проявилась внешне: красивый золотоволосый Фортунато. Мальчик, за ангельской внешностью которого скрывается могущественный паранормальный дар.И этот дар может либо принести Биневски богатство и славу, либо их уничтожить…

Кэтрин Данн

Проза / Современная русская и зарубежная проза / Проза прочее
Салихат
Салихат

Салихат живет в дагестанском селе, затерянном среди гор. Как и все молодые девушки, она мечтает о счастливом браке, основанном на взаимной любви и уважении. Но отец все решает за нее. Салихат против воли выдают замуж за вдовца Джамалутдина. Девушка попадает в незнакомый дом, где ее ждет новая жизнь со своими порядками и обязанностями. Ей предстоит угождать не только мужу, но и остальным домочадцам: требовательной тетке мужа, старшему пасынку и его капризной жене. Но больше всего Салихат пугает таинственное исчезновение первой жены Джамалутдина, красавицы Зехры… Новая жизнь представляется ей настоящим кошмаром, но что готовит ей будущее – еще предстоит узнать.«Это сага, написанная простым и наивным языком шестнадцатилетней девушки. Сага о том, что испокон веков объединяет всех женщин независимо от национальности, вероисповедания и возраста: о любви, семье и детях. А еще – об ожидании счастья, которое непременно придет. Нужно только верить, надеяться и ждать».Финалист национальной литературной премии «Рукопись года».

Наталья Владимировна Елецкая

Современная русская и зарубежная проза