Петдесет нюанса сиво

Хотел „Хийтман" е точно в центъра на Портланд. Внушителната кафява каменна сграда е била завършена точно преди големия срив на фондовата борса в края на двайсетте години на миналия век. Хосе, Травис и аз бяхме в моя фолксваген, а Кейт сама в нейния CLK. Нямаше как да се съберем всички в една кола. Травис беше приятел на Хосе и общо взето момче за всичко. Беше дошъл да помогне за осветлението. Кейт бе уредила да ползваме безплатно една от стаите в хотела. В замяна щеше да му направи реклама. Когато обясних на рецепцията, че сме дошли да снимаме Крисчън Грей, веднага смениха стаята с апартамент. Обикновен апартамент, не от най-големите. Очевидно най-големият вече бе зает от Грей. Придружаваше ни един ентусиазиран служител от отдел маркетинг, много млад и ужасно притеснен. Предполагам, че Кейт с нейната поразяваща външност и начина, по който само тя знаеше да командва, го обезкуражаваше. Мачкаше го като глина в ръцете си. Апартаментът беше елегантен, разкошно обзаведен и според мен в пъти по-луксозен, отколкото говореха хората.

Беше девет. Имахме половин час да нагласим всичко.

- Хосе, мисля, че трябва да снимаме пред онази стена, а? Какво ще кажеш? И изобщо не изчака отговора му. Травис, разкарай тези столове. Ана, поръчай някакви напитки и нещо за хапване. И кажи на Грей, че сме тук.

„Слушам, госпожо. Толкова е властна и така командва". Но въпреки негодуването си направих каквото ми беше наредено.

Половин час по-късно Крисчън Грей влезе в апартамента.

„Искам да умра на място!"

С бяла риза с разкопчана яка и сиви меки широки панталони с ниска талия. Устата ми пресъхна. Косата му рошава и все още мокра от душа. Около него всичко се нажежаваше. Побърках се. След него влезе мъж на трийсет и нещо, подстриган много късо, с двудневна брада, с черен костюм с вратовръзка. Застана тихо в ъгъла. Бадемовите му очи ни следяха напълно безизразно.

- Госпожице Стийл, ето че се виждаме отново каза Грей и ми подаде ръка, докато аз мигах на парцали. „Майчице! Той е... наистина..." Когато докоснах ръката му, усетих отново онова сладко гъделичкащо електричество, което мина през мен, запали ме, изчерви ме и съм сигурна, че всички успяха да чуят неравномерното ми дишане.

- Господин Грей, това е Катрин Кавана казах почти нечленоразделно и посочих Кейт, която го приближаваше, гледайки го право в очите.

- Упоритата госпожица Кавана. Приятно ми е да се запознаем. Изглеждаше развеселен. Надявам се, че вече сте по-добре. Анастейжа каза, че сте били болна миналата седмица.

- Добре съм, благодаря отвърна тя, без да й мигне окото. Напомних си, че е била в най добрите частни училища във Вашингтон. Семейството й е богато, отгледана е с ясното чувство коя е и къде е мястото й в тоя живот. Това е и причината за самоувереността й. Не й минават никакви простотии. Възхищавах й се.

- Благодаря ви, че ни отделихте време каза тя с любезна професионална усмивка.

- За мен е удоволствие отвърна й той, но се обърна към мен и ме изгледа продължително. „По дяволите!"

- Това е Хосе Родригес, нашият фотограф казах и се усмихнах към Хосе. Той ме погледна с обич и също ми се усмихна, но очите му рязко охладняха, когато погледна Грей.

- Приятно ми е, господин Грей.

- И на мен, господин Родригес. Изражението на Грей също се смени доста бързо, след като огледа Хосе.

- Къде да застана? попита той и в гласа му се усети едва доловима заплашителна и раздразнена нотка. Но Катрин нямаше никакви намерения да остави Хосе да води нейното шоу.

- Господин Грей, бихте ли седнали тук? Внимавайте с кабелите по пода. След това ще ви снимаме прав. И го насочи към стола пред стената.

Травис включи осветлението, светлината заслепи Грей и Травис се извини. Аз застанах до Травис и наблюдавах как Хосе прави кадрите. Снимаше го обърнат насам, обърнат натам, с ръка гука, после там, после с отпуснати ръце. Грей седеше, изпълняваше и търпеливо и съвсем естествено позира цели двайсет минути. Мечтата ми се бе сбъднала можех да стоя и да му се възхищавам отстрани. На два пъти погледите ни се вкопчиха. Беше ужасно трудно да се откъсна от облачните му очи.

- Достатъчно намеси се безцеремонно Катрин. Може ли да ви снимаме прав, господин Грей?

Той се изправи и Травис хукна да прибере стола. Апаратът на Хосе защрака пак.

- Мисля, че това е достатъчно заяви Хосе след пет минути.

- Страхотно ентусиазира се Кейт. Искрено ви благодаря, господин Грей! Здрависа се с него, същото направи и Хосе.

- С нетърпение очаквам статията, госпожице Кавана каза Грей и на вратата се обърна към мен. Ще ми отделите ли минутка, госпожице Стийл?

- Разбира се. Пак ме бяха метнали в джаза. Погледнах питащо Кейт. Тя повдигна учудено рамене. Забелязах, че Хосе гледа ядосано.

- Приятен ден на всички каза Грей и се дръпна леко встрани от вратата, за да ми направи път.

„Мили Боже, какво става? Каква е тая работа? Какво иска сега?" Изчаках в коридора, нервна и притеснена, докато Грей и господин Костюм с вратовръзка излязат.

- Ще ти се обадя после, Тейлър каза Грей на господин Костюм. Тейлър тръгна по коридора, а Грей обърна нажежения си поглед към мен.