Петдесет нюанса сиво

Гледай ти! Беше тренирал. Носеше сиво долнище на анцуг, което висеше на ханша му по онзи начин... и сива тениска без ръкави, потъмняла от потта му. Косата му също беше потна. Въпреки обстоятелствата гледката на изпотеното тяло на Крисчън I "рей ми подейства доста странно. Поех дълбоко въздух и затворих очи. Бях като дете, което вярва, че ако затвори очи, действителността ще изчезне или то ще изчезне от нея.

- Добро утро, Анастейжа. Как си?

- По-добре, отколкото заслужавам казах сконфузено.

Погледнах го скришом. Той остави голяма торба с покупки

на един от столовете, хвана краищата на хавлията, която бе увил около врата си, и го разтърка. Погледна ме сиви, потъмнели, заключени очи. Както винаги не можех да се докопам до нито една негова мисъл или емоция.

- Как дойдох тук? попитах тихо.

Той седна на ръба на леглото. Беше толкова близо. Можех да го докосна, да усетя мириса му. Мирисът на изпотеното тяло на Крисчън! Неописуемо! Това вече беше коктейл. Много по-добър от маргарита. Да, много по-добър.

- След като припадна, не исках да рискувам да те карам чак до вас, така че те докарах тук обясни той почти флегматично.

- Ти ли ме сложи да легна?

- Да каза безизразно той.

- Повръщах ли пак? попитах още по-тихо.

-Не.

- Ти ли ме съблече? Гласът ми бе съвсем повехнал.

-Да.

Изчервих се до комунистическо червено.

- Нали... не сме правили... Не успях да довърша. Устата ми пресъхна от ужас и паника. Загледах пръстите си.

- Анастейжа, ти беше в безсъзнание, а некрофилията не ми е по вкуса отвърна той сухо.

Толкова съжалявах. Ъгълчетата на устата му се извиха в крива усмивка.

- Като цяло беше забавна вечер. Едва ли ще я забравя скоро.

Аз също! Подиграваше ми се, копелето гадно. Не го бях молила да идва и да ме прибира. Бе успял да ме накара да се чувствам като престъпничка.

- Не беше нужно да ме следиш с разни джаджи ала Джеймс Бонд, с каквито се занимавате във фирмата ти сопнах му се. Той ме погледна изненадано. Думите ми май бяха успели да го наранят.

- Първо, програмата за проследяване на мобилни телефони може да се свали от интернет. Второ, компанията ми не се занимава с разработване на някакви устройства за следене. И трето, ако не бях дошъл да те прибера, щеше да си в кревата на оня фотограф, а ако не ме лъже паметта, ти никак не летеше от ентусиазъм от настоятелното му ухажване каза той кисело.

„Ухажване!?" Погледнах го очите му горяха с наранено достойнство и огорчение. Опитах се да захапя устната си, но не успях трябваше да прикрия смеха си.

- От кой средновековен летопис си изскочил? Говориш като придворен рицар.

Настроението му видимо се промени. Очите му омекнаха, а леката усмивка пак заигра на устните му.

- Не, Анастейжа, не мисля. Черен рицар... може би, Усмивката му вече бе язвителна. После попита: Яде ли нещо снощи? Усетих обвинение в гласа му. Поклатих отрицателно глава. Господи! Какво направих сега? Какво углавно престъпление бях извършила пък сега? Беше стиснал челюстите си, почти чувах как пукат, но лицето му остана безизразно.

- Трябва да ядеш. Затова ти беше толкова зле снощи. Говоря ти сериозно. Правило номер едно при пиенето!

Прокара пръсти през косата си и вече знаех какво значи това беше много ядосан.

- Ще ми се караш ли още?

- Това ли правя?

- Така ми се струва.

- Имаш късмет, че само ти се карам.

- Какво искаш да кажеш?

- Ако беше моя, нямаше да можеш да си седнеш на дупето поне една седмица след сензационното ти представление снощи. Пила си, без да ядеш. И не само си пила, ами си се и напила. Знаеш ли на какъв риск си се изложила? Затвори очи, за миг по лицето му мина сянка от страх и паника и тялото му потръпна. Отвори ги, погледна ме и каза: Не искам дори да си помислям какво можеше да ти се случи.

Погледнах го нацупено. Какъв му беше проблемът? Какво му ставаше? Ако съм била негова. Е, да, ама не бях. А една немалка част от мен искаше и самата мисъл, че бих могла да съм негова, разсея раздразнението от думите му. Изчервих се, напълно отнесена от произвола, който си позволяваше това мое проклето друго аз ето я, накипрена в яркочервена хавайска пола и танцува весело, все едно вече е неговото момиче.

- Щях да се оправя някак. Кейт беше с мен.

- А фотографът? озъби се той.

„Хм... младият Хосе. Ще се наложи да си поговоря с него".

- Мисля , че Хосе просто не беше на себе си.

- Е, следващия път, когато не е на себе си, ще трябва някой да го научи на малко обноски.

- Обичаш да контролираш дисциплината подметнах аз.

- О, Анастейжа, дори нямаш представа колко си права!

Присви очи в дяволита усмивка. Нямаше смисъл! Можеше да

ме обезоръжи за секунди. Преди малко му бях ядосана, а сега го гледах обезсърчена от ослепителната му усмивка. Може би защото не се усмихваше често. Но така или иначе съвсем забравих за какво идеше реч в разговора ни.

- Ще си взема душ, освен ако не искаш да влезеш първа.

Все още се усмихваше. Сърцето ми забърза. Мозъкът ми явно

бе забравил да изпрати сигнал към дробовете ми да поемат въздух. Той се усмихна още по-широко, протегна ръка и прокара палец по брадичката ми и после по долната ми устна.