Петдесет нюанса сиво

Хосе все още бе пред вратата на бара и ни гледаше. Изстенах и скрих лицето си с ръце. Това беше най-ужасният миг в целия ми живот. Виеше ми се свят и ми стана пак зле, докато се мъчех да си спомня за по-кофти момент в късия си живот, но единственото, което мина през акъла ми, бе когато Крисчън ме отблъсна. А това сега бе в пъти по-тъмно, ако унижението може да бъде описано в нюанс на някой цвят. Рискувах и го погледнах. Лицето му беше спокойно, не издаваше никаква емоция. Гледаше ме. Хвърлих едно око и на Хосе, доста засрамен от постъпката си и също като мен стреснат от присъствието на Грей. Идваха ми няколко думи наум за моя така наречен приятел, но нито една от тях не можех да кажа на глас пред Грей. „Кого си мислиш, че заблуждаваш, Ана? Човекът току-що те видя как драйфаш навсякъде по местната флора. Няма никакъв начин да прикриеш пълната си липса на каквото и да е възпитание, достойно за една дама".

- Ще се видим вътре промърмори Хосе, но нито аз, нито Грей му обърнахме някакво внимание. Той се мушна гузно в бара. Останахме сами. Стана адски неловко. Какво можех да кажа? Да се извиня за обаждането?

- Съжалявам казах и втренчих очи в кърпичката, която бясно мачках с пръсти.

„Толкова е мека!"

- За какво съжаляваш, Анастейжа?

По дяволите, той си искаше своето, и то по най-безмилостен начин.

- Предимно за обаждането. И за това, че повърнах. О, да, дълъг списък ще стане. „Моля те, моля те, мога ли вече спокойно да умра?"

- Всички сме минали през такива неща, може би не чак толкова екстремно като теб каза сухо той. Човек трябва да си знае мярката, Анастейжа. Винаги съм бил против ограниченията, но това вече надхвърля дори широките граници на допустимото. Навик ли ти е?

Главата ми бучеше от алкохола, а сега вече и от раздразнение. „Това какво го бърка?" Не го бях канила тук. Говореше като някой чичко, който се кара на дете, направило голяма беля. Една част от мен искаше да му каже, че ако искам да се напивам"така всяка вечер, това си е мое решение и няма нищо общо с него. Но не бях толкова смела. Не и сега, след като бях повръщала пред него. И защо стоеше все още тук?

- Не казах гузно. Никога досега не се бях напивала. И мисля, че никога няма да повторя.

Не разбирах какво прави тук. Започна да ми призлява пак. Чувствах се отмаляла. Той забеляза, че съм на ръба да се строполя, и ме хвана точно преди да тупна, повдигна ме и ме сгуши до гърдите си като малко дете.

- Хайде, ще те заведа у дома.

- Трябва да кажа на Кейт. Бях отново в ръцете му!

- Брат ми ще й каже.

- Моля?

- Брат ми Елиът говори с госпожица Кавана.

- О, така ли? Нищо не разбирах.

- Беше с мен, когато ти се обади.

- В Сиатъл ли? Бях съвсем объркана.

- Не, в „Хийтман".

„Още? Защо?"

- Как ме намери?

- Проследих обаждането ти, Анастейжа.

„Как така го е проследил! Как е възможно такова нещо? Такова проследяване законно ли е изобщо? Маниак ли е тоя?" Подсъзнанието ми бълваше каквото си иска, макар и позагубено в облака от текила. Но някак си не ми стана неприятно. Просто защото беше той.

- Имаш ли яке или чанта?

- Ами... да. Дойдох и с яке, и с чанта. Крисчън, моля те, нека кажа на Кейт. Ще се тревожи за мен.

Устните му се стегнаха в твърда черта и той въздъхна тежко.

- Щом трябва, значи трябва.

И ме поведе към бара. Бях изтощена, все още много пияна, смазана, гузна, уплашена, силите ми бяха напълно на изчерпване и на всичкото отгоре, съвсем извън реда на нещата, бях ужасно развълнувана. Той стискаше ръката ми. Такава каша от емоции. Щеше да ми е нужна поне седмица, за да ги анализирам.

Вътре беше задушно, наблъскано с народ, музиката бе започнала и дансингът бе пълен.

Кейт не беше на масата, Хосе също бе изчезнал. Леви изглеждаше изгубен и изоставен.

- Къде е Кейт? надвиках шума. Главата ми пулсираше от болка при всеки удар на басите в колоните.

- Танцува извика Леви и разбрах, че е много ядосан. Огледа Крисчън доста подозрително. С мъка навлякох якето и преметнах през врата си малката си чантичка. Бях готова да тръгна. Исках обаче да намеря Кейт.

Хванах ръката на Крисчън и викнах в ухото му, че Кейт е на дансинга. Носът ми докосна косата му. Вдъхнах аромата му миришеше на свежо и чисто. Всички онези забранени, непознати усещания, които така се бях мъчила да изтласкам, се върнаха и минаха като лудост, като тропическа болест, като амок през изстрадалото ми тяло. Изчервих се. Дълбоко в мен усетих рязък спазъм, сладка болка от свиването на мускулите на цялата ми женственост.

Очевидно фактът, че Кейт танцуваше, го подразни. Той пак хвана ръката ми и ме поведе към бара. Обслужиха го светкавично. Нямаше чакане за господин Грей. Дали получаваше всичко така лесно? Не чух какво поръча. Даде ми огромна чаша леденостудена вода.

- Пий изкомандва почти с вик.

Светлините се въртяха бясно в ритъма на музиката, сменяха се и в един миг той бе зелен, после син, после бял, после демонично червен. Отпих насила една глътка.

- Цялата викна пак той.