Петдесет нюанса сиво

Непосилно тираничен. Прокара ръце през косата си. Видях, че е ядосан, бесен дори. Не разбирах какъв е проблемът. Освен дето една глупачка му се обажда посред нощ, пияна като талпа; той решава, че тя е в беда, и тя наистина е в беда, нуждае се от спасение от прехваления си и прекалено любвеобилен приятел; след това тя започва да повръща безкрайно и обилно в краката му. „Ана, дали ще дойде ден да преживееш тоя срам?" Олюлях се и той веднага постави ръка на рамото ми, за да ме хване, ако тръгна да падам. Направих както ми бе казано изпих цялата вода. Той взе чашата и я остави на бара. Едва сега забелязах как е облечен: свободно пусната бяла ленена риза, тесни джинси, черпи маратонки, тъмно яке на много ситни райета. Яката на ризата му бе разкопчана и успях да видя няколко деликатни косъмчета във вдлъбнатината между ключиците му. Дори сега, в изтощеното ми замъглено съзнание, изглеждаше много съблазнителен.

После той ме хвана за ръка. „Господи, какво прави!? Води ме към дансинга! Шибана работа! Аз не танцувам". Той усети нежеланието ми и под цветните въртящи се над нас светлини видях как се усмихва сардонично. Идеята определено го забавляваше. Рязко дръпна ръката ми и бях отново в прегръдката му. Танцуваше и ме носеше със себе си. Танцуваше прекрасно. Не можех да повярвам, че с лекота следвам всяка негова стъпка. Вероятно не можех да следвам никакъв ритъм, понеже все още бях много зле. Той ме притискаше силно към себе си, твърдото му тяло бе долепено до моето... Ако не ме държеше така здраво, със сигурност щях да се просна в нозете му. Някъде из дълбините на подсъзнанието ми изскочи гласът на майка ми: „Никога не се доверявай на мъж, който танцува добре".

Той мина с мен през тълпата танцуващи чак до другия край на дансинга и се озовахме до Кейт и Елиът, брата на Крисчън. Музиката гърмеше извън и вътре в главата ми. Кейт се бе разкършила й минала в настъпление! Танцуваше все едно животът й зависи от това, а тя правеше тоя номер само когато харесва някого. Когато го харесва истински. Това значеше само едно за закуска щяхме да сме трима.

„Кейт!" опитах се да я викна наум.

Крисчън се наведе към брат си и извика нещо в ухото му. Не чух нищо. Елиът беше висок, с широки рамене, руса къдрава коса и големи, малко зловещо усмихнати очи. Не можех да видя цвета им под въртящите се като обезумели светлини. Усмихна се и притисна силно Кейт към себе си. Тя изглеждаше щастлива. Много щастлива. Кейт! Да, бях омазала всичко, кашата беше страхотна, но Кейт ме смая. Та тя го бе срещнала преди минути, а сега кимаше на всяка негова дума, усмихваше се и ми махаше. Крисчън ни измъкна от дансинга за нула време.

Така и не успях да говоря с нея. Дали беше окей? Виждах накъде вървят нещата за него и нея. „Трябва да й изчета тая лекция за безопасния секс!" Някъде пак там, дълбоко в подсъзнанието си, се надявах Кейт да е видяла постерите от вътрешната страна на вратата на тоалетната. Мислите ми се блъскаха в мозъка, бореха се отчаяно с алкохола. Беше адски горещо, шумно, цветно, прекалено ярко. Рязко ми се зави свят и след миг лицето ми бе на пода или подът се изправи до лицето ми, не съм сигурна точно как стана. Последното, което чух преди да загубя съзнание, беше дрезгавият вик на Крисчън Грей: Мамицата му!

5.

Беше много тихо, светлината слаба, а леглото много топло и удобно. Отворих очи и за секунда в мен нахлу спокойствие и някакъв вътрешен мир, докато с удивление изучавах непознатата обстановка. Нямах представа къде се намирам. Таблата на леглото представляваше огромно слънце. Странно, но ми изглеждаше познато. Стаята беше просторна, разкошно обзаведена в меки тонове кафяво, жълто и бежово. Бях виждала тази стая, но изобщо не можех да се сетя къде. Размътеният ми мозък започна с мъка да си пробива път през последното, което помнех. По дяволите! Бях в „Хийтман", в апартамент в хотела, бяхме идвали с Кейт в подобна стая, но тази тук изглеждаше по-голяма. Ужас! Бях в апартамента на Крисчън Грей! „Как съм попаднала тук?"

В съзнанието ми бавно пролазиха накъсани спомени от предната нощ. Пиенето „О, не може да съм се напила така!!!", телефонният разговор „О, мамка му, телефонният разговор!", повръщането „О, не, не искам да се сещам за повръщането! Хосе и после Крисчън. Ад!"

Сгърчих се. Не помнех как съм стигнала тук. Лежах по тениска, сутиен и бикини. Без чорапи, без джинси. Еба ти!

Погледнах към нощното шкафче. На него имаше чаша портокалов сок и две таблетки. И това ако не е мания за контрол! Естествено, бе помислил за всичко. Седнах и изпих хаповете.

Всъщност не се чувствах никак зле. Дори се чувствах много по-добре, отколкото заслужавах. Портокаловият сок имаше божествен вкус освежаващ и гасящ пожара в тялото ми.

На вратата се почука. Сърцето ми пак скочи в гърлото. Гласът ми изчезна. Той отвори вратата и влезе.