Петдесет нюанса сиво

Затворих. Ха! Той все пак не ми каза за книгите. Намусих се. Мисията не бе изпълнена. Бях сериозно фиркана. Главата ми се люшкаше или всичко се люшкаше около мен, докато чаках реда си на опашката. Е, това беше целта, нали? Да се напоркам. И бях успяла. Вероятно нямаше да се повтори. Дойде ми редът. Загледах се в плаката от вътрешната страна на вратата, който предупреждаваше за опасностите от случаен секс и за предимствата па презерватива. Наистина ли се бях обадила на Крисчън Грей? По дяволите! Телефонът ми звънна. Подскочих. Почти викнах от изненада.

- Здравей измучах засрамено на телефона. Не бях предвидила това.

- Идвам да те взема каза само той и затвори. Само Крисчън Грей можеше да звучи така спокойно и в същото време заплашително.

И какво сега?

Вдигнах си джинсите. Сърцето ми щеше да се пръсне.

„Идвал да ме вземе? О, неее. Ще повърна. Не, добре съм. Ще ми мине. Я чакай! Той само си играе с мен. Нали не му казах къде съм. Не е възможно да ме открие тук". Освен това щеше да му отнеме няколко часа да стигне от Сиатъл дотук. Измих си ръцете и се погледнах в огледалото. Бях малко позачервена и ми се губеше фокусът. „Хм... текила".

Чаках за бирите няколко века и се върнах на масата.

- Къде се загуби? скара ми се Кейт. Къде ходиш?

- Имаше опашка за тоалетната.

Хосе и Леви спореха нещо за местния ни бейзболен отбор. Хосе спря тирадата, за да раздаде бирите. Отпих дълго и жадно.

- Кейт, ще изляза да взема малко въздух.

- Ана, хич не можеш да носиш на пиене.

- Излизам само за пет минутки.

Замушках се пак в тълпата. Започна да ми се гади. Олюлявах се. Краката ми се огъваха и омотаваха един в друг повече от обикновено.

Хладният въздух на нощта ме накара да осъзная колко пияна съм всъщност. Не можех да виждам, всичко бе двойно и тройно. Усещах, че ще се издрайфам. Как си бях позволила да се насвяткам така?

- Ана! Беше Хосе. Добре ли си?

- Просто пих повече. Усмихнах се немощно.

- Май и аз каза той. Тъмните му очи ме гледаха напрегнато. Имаш ли нужда от помощ? попита той, направи крачка към мен и плъзна ръка около кръста ми.

- Добре съм, Хосе, наистина. Ще се оправя.

Опитах се да го избутам от себе си, но нямах сила.

- Моля те, Ана шепнеше той и ме стискаше в ръцете си, притискаше ме към себе си.

- Какво правиш, Хосе?

- Знаеш колко те харесвам, Ана. Моля те.

Едната му ръка беше на кръста ми и с нея ме стискаше силно, а другата бе под брадичката ми, повдигаше главата ми нагоре и назад. „Дявол да го вземе! Тоя ще ме целува".

- Спри, Хосе. Не! Бутнах го, но все едно да буташ стена, а той беше една голяма мускулеста стена. Ръката му беше вече в косата ми и здраво държеше главата ми да не мърдам.

- Моля те, Ана, мила моя шептяха устните му срещу моите. Дъхът му беше мек и сладък, миришеше на бира и маргарита.

Той нежно допираше устни до брадичката ми и проправяше пътя си към устните ми. Бях в паника, пияна и извън всякакъв контрол. Усещах, че се задушавам.

- Не, Хосе молех се. Не исках. Той ми беше приятел, а освен това всеки момент щях да повърна.

- Мисля, че дамата каза не.

Гласът дойде някъде от тъмното. Господи, това беше Крисчън I рей! Как бе дошъл толкова бързо?

Хосе ме пусна и каза троснато:

- Грей?

Погледнах тревожно към Крисчън. Гневният му поглед буквално можеше да унищожи Хосе. Беше побеснял. Стомахът ми се сви в спазъм. Не можех да държа повече алкохола в мен и церемониално повърнах на земята.

- А? Диос мио, Ана! Хосе отскочи с погнуса. Грей прибра косата ми от лицето и внимателно ме поведе към една леха с цветя към края на паркинга. За мое огромно облекчение там беше сравнително тъмно.

- Ако ще повръщаш пак, нека да е тук. Ще те придържам.

Едната му ръка бе около раменете ми, а с другата държеше

косата ми прибрана на гърба в шепата му и далеч от устата ми. Опитах се да го бутна, но точно тогава повърнах пак, и пак. „Божичко, колко време ще продължи това?" Дори и след като изпразних всичко от стомаха си, той не спираше да се свива в ужасии спазми, които раздираха и тресяха цялото ми тяло. Тихичко се заклех, че никога, ама никога няма да си позволя да се напия отново. Толкова беше отвратително, че едва ли са измислени думи, с които да се опише. Накрая всичко спря.

Подпрях се с ръце на тухлената ограда около лехата. Мускулите ми бяха много слаби, едва ме държаха. Такова повръщане може да изсмуче цялата ти сила. Грей ме пусна и извади носна кърпичка. Само Грей може да извади такава кърпичка изпрана, изгладена, ленена, ухаеща и гравирана с инициалите му К. Т. Г. Не знаех дори, че все още ги правят. Бършех устата си, а една омаломощена част от съзнанието ми се зачуди какво е това Т по средата. Не можех да събера кураж да го погледна. Срам ме беше, че съм жива, отвратена бях от себе си. Исках азалиите под мен да се отворят и да ме погълнат, да съм където и да е другаде, само не тук, пред него.