Петдесет нюанса сиво

- Анастейжа, дишай каза много тихо и стана. Закуската ще е тук след петнайсет минути. Предполагам, че си много гладна. Обърна се, влезе в банята и затвори вратата.

Най-сетне издишах въздуха, който бях държала токова дълго. „Как е възможно да излъчва толкова много сексапил?" Искаше ми се да ида при него в банята. Никога не бях изпитвала такова нечовешко влечение към никого. Хормоните ми блъскаха из вътрешностите ми. Устната ми трепереше там където бе прокарал пръста си. Усетих как се сгърчвам от болезнена, непоносима, всепоглъщаща потребност. Желание, това беше желание.

Отпуснах глава върху пухената възглавница. „Ако беше моя..." Какво ли не бих направила да съм негова. Той бе единственият мъж, който можеше да накара кръвта ми да се движи из тялото със скоростта на болид. И въпреки всичко с него беше трудно, самият той беше труден за разбиране, влияеше на хората объркващо и смущаващо. В един миг ме отблъсква, в следващия ми праща книга, за която е платил четиринайсет хиляди, после ме следи като някой маниак, намира ме. И в резултат на всичко това аз бях в апартамента му, жива, здрава, на сигурно място, защитена. Очевидно го беше грижа. Защо иначе да идва да ме спасява от някаква потенциална или изобщо несъществуваща опасност?

Не, не беше черен рицар. Той беше бял рицар в блестящи ослепителни доспехи, един истински романтичен рицар като сър Гауейн или сър Ланселот.

Скочих от леглото и хукнах из стаята да търся джинсите си и точно тогава той излезе от банята. Беше увил само една кърпа около кръста си и по тялото му се гонеха блещукащи капки вода. Не се бе обръснал. А аз търчах да търся в какво да скрия голите си крака. Изненада се, че съм станала.

- Ако си търсиш джинсите, дадох да ги изперат. Очите му пак потъмняха. Беше ги оповръщала.

- О! — Почервенях от срам. Защо винаги губех самоконтрол покрай него?

- Пратих Тейлър да купи нови, и обувки също. В плика на стола са.

Чисти дрехи! Какъв неочакван бонус!

- Ще... ще вляза да се изкъпя промърморих. Благодаря!

Какво друго можех да кажа? Грабнах плика с дрехите и побягнах към банята, далеч от близостта на голото тяло на Крисчън, преди да припадна. „Давид на Микеланджело не струва нищо!"

В банята беше горещо, парата не се бе уталожила. Бързо се намърдах под душа. Тялото ми жадуваше за допира на чистата и успокоителна вода. Обърнах лице към бясно шуртящите струи. Желаех Крисчън Грей. Тялото ми го желаеше. Непосилно, болезнено желание. Факт. За първи път в живота си исках да легна с мъж. Исках ръцете му, устата му.

Той бе казал, че обича жената до него да е разумна и чувствителна. Така че явно не бе давал обет за безбрачие. Но не бе направил нито една крачка към мен, за разлика от Хосе или Пол. Не разбирах. Искаше ли ме? Не бе пожелал да ме целуне миналата седмица. Да не би да го отвращавах с нещо? Но от друга страна, ме бе довел тук. Не разбирах какви ги прави и какви ги мисли. Та ние бяхме спали тук, сами цяла нощ, и той не ме бе докоснал. „Направи си сметката сама" обади се подсъзнанието ми и закима с грозната си глава. Не му обърнах внимание.

Водата ме успокои. Можех да остана под този душ завинаги. Взех шампоана. Миришеше на него вкусно. Втрих го в цялото си тяло, представях си, че той втрива този пенлив аромат в кожата ми, по гърдите, по корема, между краката ми, дългите му пръсти между бедрата. Сърцето ми пак ускори ритъм. Беше толкова хубаво...

На вратата се почука и чух:

- Закуската.

Стреснах се.

- Д... добре заекнах. Как жестоко ме откъснаха от еротичния ми блян!

Излязох изпод душа и взех две кърпи. Увих косата си в едната като Кармен Миранда, с другата набързо подсуших тялото си и се постарах да не обръщам внимание на изключително приятния допир на меката хавлия до свръхчувствителната ми в този момент кожа.

Отворих плика. Тейлър бе купил не само джинси и маратонки, но и светлосиня риза, чорапи и бельо. Чист сутиен и бикини. Всъщност не е редно да ги опиша така. Бяха съвършена фина европейска изработка, шедьовър от светлосиня дантела. Гледах бельото със страхопочитание. Беше точно мой размер. Как нямаше да е! Представих си как господин Шофьора се мота из някой магазин за женско бельо и купува това за мен. Стана ми неудобно, но неволно се зачудих какво още влиза в длъжностната му характеристика.

Облякох се бързо. Всичко ми бе по мярка. Обрах скоростно водата от косата си и се опитах да я сложа в ред. Както обикновено, не се получи. Отново единственият вариант беше да я прибера с нещо, но нямах с какво. „Трябва да си нося ластичета в чантата... всъщност тя къде е?"

Поех дълбоко дъх. Време беше да се срещна с господин Притеснение.

С облекчение установих, че е излязъл от спалнята. Бързо се огледах за чантата си. Нямаше я. Поех отново дъх и влязох във всекидневната. Беше огромна. Имаше канапета, фотьойли, какво ли не, безброй възглавнички навсякъде, голяма и много красива масичка за кафе, върху която бяха скупчени няколко лъскави книги, бюро, върху него последен модел Аймак и на стената огромен плазмен телевизор.