Петдесет нюанса сиво

Какво по дяволите значеше това? Никога не е спал с никого? Девствен ли беше? Силно се съмнявах. Стоях права и го гледах напълно объркана. Той беше най-загадъчният човек, когото бях срещала. После ме удари като гръм. Бях спала в едно легло с Крисчън Грей. Щях да се пукна от яд. Какво не бих дала да преживея това, но в пълно съзнание и да го гледам как спи. Да го видя уязвим. Стори ми се невероятно да се случи отново. Е, нали бе обещал всичко да стане ясно вечерта.

Влязох в спалнята и започнах да ровя из чекмеджетата. Намерих сешоара и си изсуших косата. После влязох в банята да си измия зъбите. Видях неговата четка за зъби. Изпитах силно желание да го усетя в устата си. Погледнах виновно към вратата и прокарах пръсти по четката. Беше мокра. Сграбчих пастата, бързо изстисках върху четката и с бясна скорост си измих зъбите. Все едно правех някаква детска лудория. Беше много приятна тръпка.

Събрах набързо дрехите си от предната нощ, набутах ги в плика, в който Тейлър бе донесъл новите дрехи, и тръгнах да си търся якето и чантата. Какво облекчение в чантата ми имаше ластик за коса. Крисчън ме гледаше, докато прибирах косата си. Изражението му закодирано както винаги. Очите му ме проследиха, докато вървях към стола. Седнах и зачаках да свърши да говори по телефона.

- И искат два?... Колко ще струва?... И какви мерки за безопасност имаме там?... И ще минат през Суецкия канал?... Колко безопасен е Бен Судан?... И кога трябва да са в Дарфур?... Добре, правим го. Дръж ме в течение.

Затвори.

- Готови ли сме?

Кимнах. Какъв ли бе този разговор? Той си облече морскосиньо яке на райета, взе ключовете от колата и тръгна към вратата.

- След вас, госпожице Стийл. Изглеждаше ненатрапчиво елегантен.

Задържах няколко мига, преди да изляза, за да мога да го изпия с поглед. И като си помислех, че бях спала в едно легло с него след текилата, повръщането и въпреки това той бе все още до мен. На всичкото отгоре искаше да ме води в Сиатъл. Защо мен? Не разбирах. После се сетих за думите му „Има нещо в теб..." Излязох през вратата. „Е, господин Грей, мога да кажа същото за вас поне по този въпрос и имам най-сериозното намерение да разбера каква е тази голяма тайна".

Вървяхме по коридора, без да говорим. Докато чакахме асансьора, го погледнах тайничко и го улових, че и той прави същото гледаше ме тайничко. Усмихнах се, а устните ми потрепериха.

Влязохме в асансьора. Бяхме сами. Може би заради близостта на телата ни в това затворено малко пространство или по някаква друга причина всичко изведнъж се промени. Въздухът се нажежи от електричество, изтичащо от оголена жица. Сърцето ми биеше в трескаво очакване, дишах учестено. Той обърна глава към мен. Очите му бяха потъмнели до черно. Забих зъби в устната си.

- О, майната им на документите изстена той и ме бутна до стената на асансьора. Преди да се усетя, бе стиснал здраво двете ми ръце с лявата си ръка и ги бе приковал над главата ми. Притискаше ме към стената със слабините си. Другата му ръка ме сграбчи за косата и дръпна рязко. Устните му бяха върху моите. Усетих сладка болка. Простенах. Стонът ми се стопи в устата му. Разтварях устни за езика му. Той го плъзна бързо. Въртеше го бясно в устата ми. Никой не ме беше целувал така. Езикът ми загали нежно неговия в бавен, еротичен, подлудяващ танц на докосващи се усещания. Той хвана брадичката ми и закова лицето ми на едно място. Ръцете ми здраво стиснати отгоре, главата ми не можеше да мръдне в здравата му хватка, тялото ми притиснато силно към стената от мощното му тяло. Усетих ерекцията му. Притискаше корема ми. Той ме желаеше. Господи, Крисчън Грей ме желаеше! Исках го веднага, тук, в асансьора, исках го толкова силно, безпомощно, отчаяно.

- Толкова... си... сладка. Думите му излизаха задъхани, стенещи, изнемощели от желание.

Асансьорът спря, вратите се отвориха и той се отдръпна от мен за части от секундата. Не знам на какво съм приличала, но трима мъже в бизнес костюми ни изгледаха, подсмихнаха се и се качиха. Сърцето ми щеше да изскочи през тавана на асансьора.

Все едно бях бягала спринт по нанагорнище. Исках да се свия на кълбо... но щеше да е прекалено очевидно.

Вдигнах поглед към него. Изглеждаше съвсем спокоен, все едно допреди миг е решавал кръстословицата в „Сиатъл Таймс". Колко несправедливо! Нима моето присъствие не бе означавало нищо за него? Хвърли ми кос поглед и издиша дълго и продължително. Не, не бях права. Моето присъствие го бе поразтърсило. И моето друго аз затанцува весела самба. Тримата слязоха на втория етаж. Имахме още само един етаж.

- Измила си си зъбите каза той, забил поглед в мен.

- С твоята четка.

Той се усмихна и каза:

- О, Анастейжа Грей, как ще се оправям с теб!

Вратите се отвориха на първия етаж, той ме хвана за ръка и ме изведе от асансьора.

- Какво толкова има в тези асансьори? Говореше повече на себе си, отколкото на мен, докато ме водеше към изхода. Едва вървях, защото акълът ми бе останал разпилян в асансьор номер три на хотел „Хийтман".

6.