Петдесет нюанса сиво

На всичкото отгоре проблемът с Хосе се задълбочаваше. Имах три съобщения и едно пропуснато повикване, а и беше звънял два пъти у дома да ме търси. Кейт каза, че му била отговорила уклончиво, но понеже я познавах, нямаше как да е било уклончиво. Вероятно ме бе прикрила така, че той да се усети, че ме прикрива. Бях решила да не му се обаждам засега. Все още му бях много ядосана.

Крисчън бе споменал някакви документи и се чудех дали не се бе пошегувал. Трябваше ли наистина да подписвам нещо? Ужасно е да гадаеш. И като добавим мъчителното очакване, едва сдържах вълнението и възбудата си. Нервите ми бяха на ръба. Тази нощ! След толкова години вече бях готова. Моето друго аз ме гледаше и потропваше нетърпеливо с крак. Та тя бе готова от години и бе готова на всичко заради Крисчън Грей, но все още не разбирах какво различно вижда той в мен... неугледната, обикновена като мишка Ана Стийл. Просто не се връзваше.

Той, разбира се, дойде точно навреме. Слезе от задната седалка на аудито, отвори ми вратата и ми се усмихна топло.

- Добър вечер, госпожице Стийл.

- Добър вечер, господин Грей отвърнах вежливо и се качих. Зад волана беше Тейлър.

- Здравей, Тейлър! поздравих го аз.

- Добър вечер, госпожице Стийл отвърна той с професионална учтивост. Крисчън седна до мен, хвана ръката ми, стисна я леко. Малкият му жест отекна като ехо през тялото ми.

- Как беше на работа? попита той.

- Много дълъг ден отговорих. Гласът ми беше пресипнал, тих и много възбуден.

- И за мен бе дълъг.

- Какво прави? успях да попитам.

- Ходих на лов с Елиът. Палецът му галеше показалеца ми. Дишането ми се учести и сърцето ми започна да пропуска по някой и друг удар.

„Как го прави това с мен? Докосва само една много малка част от тялото ми, а хормоните ми се носят на километри из околността".

Стигнахме доста бързо. Чудех се къде е баснословният хеликоптер. Бяхме в града, обаче имаше сгради наоколо, а дори аз знаех, че на хеликоптера му трябва място, за да излети. Тейлър паркира, слезе, отвори ми вратата, Крисчън ме заобиколи и ми подаде ръка.

- Готова ли си?

Кимнах. „Готова съм, за всичко съм готова". Но не посмях да кажа последното. Не можех да говоря от нерви и възбудено очакване.

- Довиждане, Тейлър каза той и тръгнахме към сградата, направо към асансьорите. Асансьор! Споменът за сутринта ме връхлетя като ураган за кой ли път. Цял ден бях прекарала в блянове, унесена във всеки детайл на тази целувка. На два пъти господин Клейтьн ми викна. По никакъв начин не можеше да се каже, че бях просто разсеяна. По-скоро бях отнесена от торнадо. Крисчън ме погледна. Ха! И той мислеше за същото.

- Само три етажа са каза ми. В очите му играеше лукаво пламъче.

Опитвах се да запазя неутрално изражение, докато влизахме. Вратите се затвориха и електрическото напрежение между нас започна да пука, почти можех да го чуя, а токът течеше през тялото ми. Стиснах здраво очи, за да преодолея сладката болка и да се опитам да не обръщам внимание. Той стискаше здраво ръката ми. След пет секунди вратата се отвори на покрива на сградата. И той беше там бял, със син надпис GREY ENTERPRISES HOLDINGS, INC. Това определено беше използване на фирмената собственост не по предназначение. Грей ме поведе към малък офис, където зад малко бюро седеше възрастен мъж.

- Ето плана ви, господин Грей. Направени са всички външни проверки. Готов е и ви чака, сър. Може да тръгвате.

- Благодаря, Джо. Крисчън му се усмихна топло.

Най-после един човек, заслужил мило отношение. Може пък

да не беше негов служител. Погледнах възрастния мъж със страхопочитание.

- Да вървим каза Крисчън и тръгнахме към хеликоптера.

Отблизо изглеждаше огромен. Очаквах да е двуместен, но

имаше поне седем седалки. Крисчън отвори вратата и ме упъти към мястото най-отпред.

- Седни и не пипай нищо! каза и се качи след мен.

Затвори вратата с трясък. Добре че площадката бе осветена,

иначе нямаше да мога да виждам нищо в кабината. Седнах, а той се обърна към мен и ме закопча.

Затегна двата колана така, че едва дишах. Той беше тъй близо, изцяло съсредоточен върху това, което правеше. Помислих, че ако наведа глава напред, носът ми ще докосне косата му. Миришеше на чисто, на свежо, миришеше божествено. Той ме погледна и се усмихна. Все едно се смееше на някаква своя си шега. Беше така мъчително близо до мен. После дръпна рязко единия от коланите да го провери. Окончателно спрях да дишам.

- Вече си вързана, няма къде да бягаш прошепна ми. Дишай, Анастейжа.

Протегна дългите си пръсти и ги прокара по бузата ми, стисна брадичката ми между палеца и показалеца си, наведе се, целуна ме бързо и невинно и се отдръпна, като ме остави да се гърча в агонията на желанието. Неочакваната му целувка предизвика силни спазми в слабините ми.

- Тези колани ми харесват прошепна той.

Какво?

Крисчън се намести в седалката си и започна дългата процедура по вътрешната проверка. Проверяваше датчици, стрелки, бутони, копчета, светлини. Най-накрая цялото табло грейна.