Петдесет нюанса сиво

Кейт и Елиът седяха на масата. Книгите, които струваха цяло състояние, бяха изчезнали. Слава богу! Имах планове за тях. Тя се усмихваше доволно. Не, задоволено. И изобщо не изглеждаше изрядна и спретната. Излъчваше единствено и само секс. Крисчън ме последва във всекидневната и въпреки глуповатата усмивка, с която демонстрираше каква страхотна нощ е прекарала, Кейт го изгледа подозрително.

- Ана! Скочи и ме прегърна, отдръпна се и ме огледа. Това, което видя, не й се понрави и тя изгледа Крисчън и каза малко враждебно:

- Добро утро, Крисчън.

- Добро утро, госпожице Кавана отвърна възпитано той.

- Кейт, Крисчън, Кейт! намеси се Елиът.

- Добро утро, Кейт кимна учтиво Крисчън и погледна Елиът, който бе скочил да ме прегърне.

- Здравей, Ана. Усмихна ми се, очите му блестяха весело. Харесах го. Беше съвсем различен от Крисчън, но пък нали бяха осиновени и не бяха кръвни братя.

- Здравей, Елиът. Усмихнах се и без да искам, захапах устната си.

- Елиът, не е зле да тръгваме каза Крисчън.

- Ей сега. Елиът се обърна към Кейт, прегърна я и я целуна сладко и дълго.

Мамицата им и на двамата! Погледнах сконфузено в краката си. После погледнах Крисчън. Гледаше ме напрегнато. Присвих очи.

„Защо не можеш да ме целунеш ТАКА?"

Елиът продължаваше да целува Кейт, после я наведе назад артистично косата й докосваше пода и я целуна пак.

- После, бебо! усмихна се той.

Кейт се бе разтопила. Никога не я бях виждала такава. Миловидна, отстъпчива? Кейт и отстъпчивост! Тоя Елиът трябва да е много добър в кревата. Крисчън ме погледна с напълно неразгадаемо изражение, макар че цялата работа май му се струваше забавна. После хвана нежно едно немирно кичурче, изпаднало от опашката ми, и го прибра внимателно зад ухото ми. Всеки контакт с него ме караше да дишам като астматичка. Наведох глава към най-интересната гледка на света пръстите ми. Погледът му омекна и усетих палеца му по долната си устна. Кръвта изсъхна във вените ми от пламналия в тялото ми пожар. Но след секунди допирът бе изчезнал.

- После, бебчо! каза той и аз се разсмях. Така не му отиваше! И макар че знаех защо го казва, нежността в думите му раздра слабините ми.

- Ще те взема в осем каза той и тръгна към вратата. Елиът тръгна след него, обърна се и прати на Кейт въздушна целувка. Усетих неприятна агонизираща болка. От завист.

- Е, какво? Спа ли с него? попита Кейт, щом излязоха. Гласът й трепереше от любопитство.

- Не! отвърнах раздразнено и с надеждата това да спре въпросите й. Но ти, както личи по всичко, не си прекарала нощта в дискусии. Не можех да прикрия завистта си. Кейт винаги успяваше да ги омагьоса. Неустоима, красива, секси, забавна, пряма... всичко, което аз не бях. Но усмивката й бе заразителна.

- И ще го видя пак тази вечер. Пляскаше с ръце и подскачаше като дете. Не можеше да прикрие щастието си, а аз не можех да не се зарадвам за нея. Една щастлива Кейт... хм... това вече беше доста интересно.

- Крисчън ще ме води в Сиатъл тази вечер.

- В Сиатъл? -Да.

- Може би тази нощ ще спиш с него.

- О, силно се надявам.

- Значи го харесваш? Достатъчно, за да...?

-Да.

Тя ме погледна много учудено.

- Не е за вярване! Ана Стийл най-накрая си хареса мъж. И то не кой да е, а Крисчън Грей красив, секси и милиардер.

- О, да, заради парите му е, нали знаеш! отвърнах и и двете избухнахме в луд смях.

- Това нова блуза ли е? попита тя и вече нямах избор, трябваше да й разкажа всички подробности от моята нощ.

- Целуна ли те вече? попита тя, докато правеше кафе.

Изчервих се.

- Веднъж.

- Веднъж? Тя зяпна.

Кимнах доста засрамено.

- Той е... доста резервиран.

Тя смръщи вежди.

- Много странно.

Беше... повече от странно.

- Така, нека да те направим максимално съблазнителна за тази вечер каза тя решително. Прозвуча като заплаха, като нещо, което ще отнеме часове и ще боли.

- След час съм на работа.

- Час ще ми стигне. Давай!

Улови ме за ръката и ме завлече в спалнята.

Денят буквално се точеше. Времето не минаваше, макар че имахме много работа. Летният сезон бе започнал и се налагаше да оставам по два часа, за да презареждам щандовете, след като затворим. Работата не изискваше никаква мисловна дейност, така че имах твърде много време да мисля.

Под ентусиазираните инструкции на неуморната Кейт мишниците и краката ми бяха обръснати така, че нямаше и косъм, веждите оскубани, цялата бях напудрена, намазана и лъщях като станиол. Кошмарно преживяване. Но тя ме увери, че мъжете очакват точно това от една жена. Какво ли друго да очакват?

Трябваше да убеждавам Кейт, че Крисчън е мой избор, но тя някак не му вярваше. Може би защото беше прекалено хладен и формален. Казваше, че можела да се закълне, че в него има нещо нередно. Обещах да й пусна съобщение, когато пристигнем в Сиатъл.