Петдесет нюанса сиво

- Сложи си слушалките! каза той. Сложих ги и перките се завъртяха. Шумът бе оглушителен. Той сложи своите и продължи да пуска разни светлини и да натиска копчета.

- Трябва да проверя всичко преди да излетим чух гласа му в слушалките. Погледнах го и му се усмихнах.

- Знаеш ли какво правиш? попитах шеговито.

- От четири години съм квалифициран пилот, Анастейжа. С мен си в пълна безопасност... И се усмихна... като вълк. Поне докато летим... добави и ми намигна.

Крисчън и намигване?

- Готова ли си? Кимнах.

- Контролна кула Международно летище Портланд, тук е Танго Голф-Голф-Еко Хотел. Готови сме за излитане. Чакам потвърждение. Край.

- Чарли Танго, тук Контролна кула Международно летище Портланд. Имате разрешение за излитане. Координати едно-четири хиляди, посока едно-нула-едно. Край.

- Разбрано. Чарли Танго излита.

- Готови сме добави той и ме погледна. Хеликоптерът бавно и гладко се издигна и набра височина.

Портланд изчезна под нас, макар че тялото ми остана някъде в Орегон. Ярките светлинки долу ставаха все по-малки и се свиваха в блещукащи точици. Усещането беше все едно си в малка стъклена купа и гледаш простора навън. Когато се издигнахме по-високо, вече не се виждаше нищо. Беше много тъмно, черно, нямаше дори луна да хвърли малко светлина. Не знаех как изобщо вижда къде летим.

- Зловещо, нали? чух гласа му в ушите си.

- Сигурен ли си, че летим в правилната посока?

- Погледни тук. Посочи една от стрелките. Беше електронен компас. Това е ЕС 135 Юрокоптер. Един от най-безопасните хеликоптери. Пригоден е за нощно летене. Погледна ме и се усмихна.

- На покрива на сградата, в която живея, има площадка за кацане. Отиваме точно там.

„Че как няма да има площадка за кацане! Какво правя изобщо тук при този човек? Та аз съм съвсем обикновена!"

Лицето му беше леко осветено от контролното табло. Беше съсредоточен изцяло върху полета и уредите пред себе си. Тайничко изпивах лицето му с поглед. Красив профил. Прав нос, широка челюст, не се е бръснал... Исках да усетя бодливата му брадичка под пръстите си, по езика си, по кожата на лицето си.

- Когато летиш през нощта, си сляп. Трябва да се довериш на техниката каза той и прекъсна еротичния ми блян.

- Колко дълго ще пътуваме? попитах задъхано. Ха! Не, изобщо не мислех за секс! Хм. Оставаше и да си повярвам.

- По-малко от час. Вятърът е с нас.

По-малко от час... никак не беше зле.

Оставаше по-малко от час. Стомахът ми се сви от притеснение. Нямах представа какво ме чака и от това положението ставаше още по-критично.

- Добре ли си, Анастейжа?

- Да. Нервите ми трудно можеха да допуснат по-дълъг отговор.

Мисля, че се усмихна, но в тъмното не можех да съм сигурна. Натисна някакво копче и каза:

- Контролна кула Международно летище Портланд, тук Чарли Танго. Сега сме на хиляда и четиристотин. Край.

Информацията, която подаваше към кулата, звучеше доста професионално. Реших, че вече минаваме към трафик контрола на Сиатъл.

- Разбрано, Сий Так на изчакване. Край. После се обърна към мен. Виждаш ли онази малка точица светлина? Това е Сиатъл.

- Винаги ли впечатляваш жените по този начин? С „Ела да те повозя на хеликоптера си"?

- Никога не съм качвал момиче тук, Анастейжа. Още нещо, което правя за първи път каза той тихо и съвсем сериозно.

Не очаквах такъв отговор. Още нещо? О, да, нали не беше спал в едно легло с друг.

- Да разбирам ли, че си впечатлена?

- О, да, Крисчън. Невероятно е!

Той се усмихна.

- Невероятно? И за секунда бе пак онова момче на двайсет и седем.

- Ти си просто много... умееш толкова много неща.

- Благодаря, госпожице Стийл каза той любезно и мисля, че беше поласкан, но как можех да съм сигурна?

Продължихме в мълчание. Точицата светлина ставаше все по-голяма и по-голяма.

- Сий Так контролна кула до Чарли Танго. Продължете по плана към Ескала. Останете на изчакване. Край.

- Тук Чарли Танго. Разбрано. На изчакване. Край.

- Това наистина ти харесва казах тихо.

- Кое? попита той и ме погледна; лицето му бе наполовина осветено от таблото.

- Летенето.

- Изисква контрол и съсредоточаване. Как да не обичам да летя?! Макар че най-много обичам безмоторното летене.

- Безмоторно летене?

-Да.

-О!

Скъпо хоби. Спомних си, че ми го беше казал на интервюто. Аз пък обичам да чета и да ходя на кино. Простичко, нали?

- Чарли Танго, потвърдете, че ме чувате. Край.

Отсеченият глас на диспечера прекъсна мислите ми. Крисчън

му отговори уверено, в гласа му имаше само едно самообладание и контрол.

Приближавахме Сиатъл. Изглеждаше неописуемо красив. Сиатъл през нощта, погледнат отгоре...

- Хубава гледка, нали? каза Крисчън.

Кимнах ентусиазирано. Градът беше неземно красив, нереален, чувствах се като във филм. Може би като в „Блейд Рънър", любимия филм на Хосе. Спомних си опита му да ме целуне. Стана ми гузно, че дори не му се бях обадила. Жестоко от моя страна. Но можеше да почака до утре.