Петдесет нюанса сиво

- Да, няколко неща каза и отпи глътка вино. Не сваляше очи от мен. Следеше погледа ми, докато се въртях и разглеждах просторното помещение. Усещах очите му във всяко мое движение. „Помещение" не беше точната дума за това огромно пространство.

- Ще седнеш ли?

Кимнах. Той ме хвана за ръка и ме поведе към големия бял диван. Докато сядах, с изненада открих, че се чувствам точно като Тес, в онзи момент, когато разглежда къщата на прословутия Алек Д'Ърбървил. Усмихнах се.

- Какво те развесели така? Той седна до мен и ме погледна.

- Защо ми подари „Тес от рода Д'Ърбървил"?

Той ме гледаше, без да отговори. Мисля, че въпросът ми го изненада.

- Ами ти каза, че харесваш Томас Харди.

- И това е единствената причина? Дори аз усетих разочарованието в гласа си.

Устните му се втвърдиха.

- Изглеждаше подходяща. Мога да съм висок, невъзможен, нереален идеал като Ейнджъл Клеър, но мога и да те унижа, да те завлека надолу като Алек Д'Ърбървил каза тихо. Очите му святкаха: мрачни, тъмни, опасни.

- Ако имам само два избора, бих приела втория прошепнах, без да откъсвам очи от него. Моето подсъзнание ме гледаше втрещено. Той пое рязко дъх.

- Анастейжа, спри да хапеш тази устна! Разсейваш ме. Знаеш ли наистина какво говориш?

- Затова съм тук.

- Да. Извини ме за момент.

Той изчезна през широката врата. Когато се върна, носеше някакви документи.

- Това е споразумение за конфиденциалност каза малко притеснено. Адвокатът ми го изисква от мен.

Подаде ми ги. Бях сащисана.

- Ако решиш да избереш втория вариант, ще се наложи да го подпишеш.

- А ако не искам да подпиша нищо?

- Тогава... високите идеали на Ейнджъл Клеър... е, поне в по-голямата част от книгата е така.

- Какво пише в това споразумение?

- Че нямаш право да разпространяваш и споделяш информация, касаеща нашите отношения пред никого и никога.

Не можех да повярвам. Нещата отиваха на зле. И вероятно се касаеше за нещо наистина лошо, много лошо. Но вече бях любопитна да разбера.

Той ми подаде химикалка.

- Няма ли да го прочетеш?

-Не.

Не изглеждаше доволен.

- Анастейжа, винаги трябва да четеш това, което подписваш каза поучително.

- Крисчън, как не разбра досега, че не бих говорила за нас пред никого, дори и пред Кейт? Така че няма никакво значение дали ще подпиша това споразумение, или не. Ако за теб или за твоя адвокат това е толкова важно, ще подпиша.

Той ме погледна много сериозно и кимна.

- Едно на нула за вас, госпожице Стийл.

Завъртях огромен подпис над пунктираната линия върху двете копия, подадох едното на него, а другото сгънах, прибрах го в чантата си и отпих голяма глътка вино. И казах много по-смело, отколкото се чувствах в действителност:

- Това означава ли, че тази вечер ще правим секс?

„Мамка му! Това на глас ли го казах?"

Устата му зейна изненадано, но той се окопити много бързо.

- Не, Анастейжа. He означава това. Първо, аз не правя секс, не правя любов, а чукам... силно. Второ, има още доста документи, през които трябва да минем. И трето, ти изобщо нямаш представа в какво се забъркваш. Все още можеш да си тръгнеш. Ела да ти покажа стаята с играчките ми.

Чукал... силно? Звучеше толкова възбуждащо! Но защо трябваше да гледаме стая с играчки? Бях повече от озадачена.

- Искаш да играеш на Х-бокса си ли?

Той се засмя се.

- Не, Анастейжа, няма Х-бокс, няма плейстейшън. Ела.

Изправи се, подаде ми ръка и тръгнахме по коридора към вратите, през които бяхме влезли. Вдясно имаше друга врата, която водеше към стълби. Качихме се на втория етаж и завихме пак вдясно. Той извади от джоба си ключ, пое си дълбоко дъх и каза:

- Можеш да си тръгнеш ако пожелаеш и когато пожелаеш. Хеликоптерът е на изчакване, ще те закара там, където поискаш да идеш. Ако искаш, може да останеш през нощта и да се прибереш сутринта. Каквото и да решиш, ще те разбера.

- Просто отвори шибаната врата, Крисчън.

Той отвори вратата и ми направи път да мина. Погледнах го отново. Толкова много исках да знам какво има там. Поех си дъх и влязох.

Щом прекрачих прага, се озовах в друго време и в друг век в Средновековието, в испанската инквизиция.

7.

Първото, което усетих, беше миризмата: кожа, дърво, лак и слаб аромат на цитрусови плодове. Много приятна миризма. Осветлението беше деликатно. Идваше някъде откъм ъглите на стаята, меко като сияние. Стените и таванът бяха в много наситено тъмночервено. Стаята, колкото и да беше огромна, напомняше на утроба. Подът беше от много старо лакирано дърво. На стената срещу вратата имаше голям дървен кръст от полиран лъскав махагон, обърнат във формата на X, и от всеки край висяха каишки за връзване на краката и ръцете. Над него огромна метална решетка, поне два квадратни метра, от която висяха въжета, вериги и окови. До вратата имаше два дълги полирани пръта с интересна дърворезба. Бяха окачени като корниз, но на тях не висяха пердета, а камшици, бичове, палки, нагайки и някакви странни неща с ресни.