Покани ме да вляза

Котката пред очите й се плъзна странично и тя видя вратата на апартамента да се отваря пред нея, ръката на Лаке, тъмночервена, я дърпаше, видя и стълбището, стъпалата. Изправи се, едва се заизмъква от дълбините на съзнанието си, за да овладее положението, и…

Виргиния изтръгна ръката си от хватката му.

Лаке се извърна към гъмжащата маса, в каквато се бе превърнала Виргиния, за да я хване отново, за да…

За да? За да?

Да се махнат. Да излязат навън.

Виргиния обаче се промъкна покрай него и за секунда на лицето му се лепна треперещ котешки гръб. След миг тя беше вече на площадката, където котешкото съскане се засили като трескав шепот, и…

Ненене!

Лаке се хвърли да я настигне, да я спре, но тя, като някой убеден, че ще падне меко, или безразличен към сгромолясването, се метна напред и се затъркаля по стълбите.

Приклещените котки заврещяха, а тя се търкаляше и удряше надолу по бетонните стъпала. Влажно хрущене на счупени тънки кости, тежки удари, които накараха Лаке да подскочи, когато главата й…

Нещо мина през крака му.

Малка сива котка с някакъв недъг на задните крака се влачеше към стълбището, спря се на най-горното стъпало и нададе скръбен вой.

Виргиния лежеше неподвижно в подножието на стълбите. Оцелелите котки я изоставиха и се качиха обратно по стълбите. Влязоха в коридора и взеха да си лижат козината.

Остана само малкото сиво коте — тъжно, че не беше участвало.

* * *

Полицията свика пресконференция в неделя вечер.

Бяха избрали заседателната зала в управлението с място за четирийсет души, но се оказа твърде малка. Появиха се множество журналисти от европейски вестници и телевизионни станции. Фактът, че убиецът още не беше заловен, превръщаше новината в голямо събитие и един британски журналист направи може би най-добрия анализ защо то будеше такъв интерес:

Това е ловът на Чудовището. Видът му, стореното от него… Той е Чудовището от приказките. И всеки път, щом го хванем, ни се иска да вярваме, че е завинаги.

Още четвърт час преди уреченото време въздухът в стаята с лоша вентилация бе станал топъл и влажен и единствените, които не се оплакваха, бяха от групата на италианската телевизия. Обясниха, че са свикнали и на по-лоши условия.

Преместиха ги в по-голяма зала и точно в осем се появи началникът на стокхолмската полиция, придружен от комисаря, който водеше разследването и бе говорил с ритуалния убиец в болницата, и командващия операцията в гората Юдарнскуген.

Не се притесняваха, че журналистите ще ги разкъсат на парчета, понеже бяха решили да им подхвърлят кокал.

Полицията разполагаше със снимка на убиеца.

Търсенето по часовника най-сетне бе дало резултат. В събота един часовникар от Карлскуга си направи труда да прегледа картотеката си с изтекли гаранционни карти и откри номера, който полицията бе разпратила до всички часовникари.

Той се обади в полицията и даде името, адреса и телефонния номер на човека, регистриран като купувач. В Стокхолм провериха името в регистрите и изискаха от полицията на Карлскуга да провери адреса и да види какво може да намери.

В участъка настъпи известно вълнение, когато се оказа, че човекът бил съден за опит за изнасилване на деветгодишно дете преди седем години. Прекарал три години в клиника за психично болни. След което го изписали като оздравял и го освободили.

Полицията в Карлскуга го откри на домашния му адрес жив и здрав.

Да, някога имал такъв часовник. Не, не си спомня къде е. След няколкочасов разпит в полицейското управление в Карлскуга и напомняне, че психиатричното удостоверение винаги може да се преразгледа, си спомни на кого е продал часовника.

Хокан Бенгтсон, Карлстад. Виждали се навремето, правели нещо, забравил какво. Във всеки случай му продал часовника, но нямал никакъв негов адрес и можел да даде само приблизително описание, а нямало ли вече да го пуснат да си ходи?

В регистъра не намериха нищо за Хокан Бенгтсон. Откриха двайсет и четирима души с това име в Карлстад. Половината изключиха незабавно поради несъвпадане на възрастта. На другите телефонираха. Търсенето бе значително улеснено от факта, че който можеше да говори, отпадаше от списъка.

Към девет часа вечерта бяха успели да зачеркнат всички от списъка, с изключение на един. Хокан Бенгтсон бил гимназиален учител, преподавал шведски, напуснал Карлстад, след като къщата му изгоряла при неизяснени обстоятелства.

Обадиха се на директора на училището и научиха: да, носели се слухове, че Хокан Бенгтсон… обичал децата по непристоен начин. И макар да беше събота вечер, пратиха директора да търси в училището снимка, така че се намери стара фотография на Хокан Бенгтсон в училищния албум от 1976-а.