Покани ме да вляза

Хокан го беше сграбчил. Единственото му око се взираше в разкрачените задни части на Ели. Ръцете стискаха глезените му. Краката на Ели бяха безжалостно прегънати, а коленете — приклещени към пода до раменете. Когато Хокан натисна по-силно, Ели чу как сухожилията отзад на бедрата му се късат като твърде затегнати струни.

— Неее!

Ели изрева в безформеното лице на Хокан, което не изразяваше никаква емоция. От устата му увисна лига, изтъни се и се скъса, падна на устните на момчето и той усети мъртвешки вкус. Разперените ръце на Ели бяха безжизнени като на парцалена кукла.

Нещо до пръстите му. Обло. Твърдо.

Съсредоточи се, напрегна се да си представи светлинно кълбо в черното всмукващо безумие. И видя себе си в кълбото. С кол в ръка.

Да.

Ели стисна дръжката на метлата, сключи пръсти около спасителната сламка, а Хокан продължаваше да блъска, да тласка, да търси възможност да проникне.

Острието. Острият връх трябва да е от нужната страна.

Изви глава към пръчката и видя, че острият връх е в посока на удара.

Шанс.

В безмълвието на мисловното си напрежение той си представи какво предстои. После го направи. Рязко вдигна кола от пода и го заби в лицето на Хокан с цялата си възможна сила.

Плъзна ръка край бедрото си и дръжката се превърна в стрела, която… спря на сантиметри от лицето на Хокан, защото поради положението на тялото си Ели не можеше да опъне повече ръката си.

Така че се провали.

За част от секундата успя да си помисли, че може би има силата да заповяда на тялото си да умре. Ако изключи всички…

В същия миг Хокан тласна пак, привел глава. С мекия звук на черпак, потопен в каша, дървеното острие се заби в окото му.

Той не изкрещя. Може би дори не го усети. Може би просто от изненада, че вече нищо не вижда, неволно изпусна глезените му. Въпреки болката от скъсаните сухожилия Ели се извъртя и ритна Хокан в гърдите.

Ходилото му се удари в кожата с мокро жвакане и Хокан залитна назад. Ели придърпа крака и се изправи на колене, вълна от студена болка разтърси гърба му. Хокан не беше повален, само беше паднал и сега се надигна като електрическа кукла в къщата на ужасите.

Стояха на колене един срещу друг.

Колът в окото на Хокан се изхлузваше на малки тласъци, като по секундомер, изпадна от окото му, претърколи се по пода и спря. От дупката изтече прозрачна течност — като поток от сълзи.

Никой от двамата не помръдна.

Течността от окото капеше по голото бедро на Хокан.

Ели концентрира сетните си сили в дясната ръка, сви юмрук. Рамото на Хокан трепна и той понечи пак да му се нахвърли, да продължи започнатото. Ели стовари юмрука си право в лявата сърдечна област.

Пречупиха се ребра и кожата хлътна за миг, разпъна се и се сцепи.

Хокан наведе глава да види това, което не можеше да види, когато Ели бръкна в гръдния му кош. Намери сърцето. Мека, студена маса. Неподвижна.

Мъртво е. Но трябва…

Ели смачка сърцето в ръката си. То се разпльока като мъртва медуза.

Хокан реагира, все едно на кожата му беше кацнала досадна муха — вдигна ръка, за да я махне, но преди да го хване за китката, Ели извади ръката си с провиснали от юмрука му парцали от сърцето.

Да се махам.

Ели понечи да се изправи, краката не го държаха. Хокан махаше сляпо с ръце пред себе си, търсеше го. Ели легна по корем и запълзя към вратата, краката му се жулеха по цимента. Хокан изви глава по посока на шума, разпери ръце и докопа роклята, успя да откъсне единия ръкав, преди Ели да стигне до вратата и пак да се изправи на колене.

Хокан се надигна.

Ели разполагаше само със секунди, преди той да открие пътя до вратата. Опита се да заповяда на разкъсаните сухожилия да се излекуват достатъчно, за да може да стъпи, но когато Хокан стигна до вратата, само успя да се изправи, дращейки по стената.

Трески от грубите дъски деряха пръстите му, докато се хващаше за стената, за да не падне. Сега вече знаеше. Дори и без сърце и очи Хокан щеше да го преследва докато… докато…

Трябва… да го… да го унищожа.

Черна черта.

Отвесна черна черта пред очите му. Преди я нямаше там. Ели вече знаеше какво да направи.

— Еее…

Хокан се хвана за касата, после тялото му изпълзя навън от мазето, той размаха ръце да търси около себе си. Ели се притисна до стената, изчакваше мига.

Хокан излезе, направи няколко несигурни крачки, спря се точно пред него. Слушаше, душеше.

Ели се наведе напред, вдигна ръце, оттласна се от стената и се метна към Хокан да го събори.

Успя.

Хокан се олюля и залитна към вратата на скривалището. Процепът, който Ели бе видял като черна черта, се разшири, щом вратата се отвори навътре, и Хокан се строполи в мрака с все още търсещи ръце, в същия момент Ели падна на пода и изпълзя до вратата, успя да хване за долната част заключващото колело. Заключи вратата, изпълзя до мазето, взе кола и го пъхна в колелото да застопори механизма, та да не може да се отвори отвътре.