Покани ме да вляза

Томи, разбира се.

Не му дойде на ум да се замисли защо Томи ще разваля ключалката на вратата, за която има ключ. Той е крадец, а това тук си беше престъпен трик. Значи е Томи.

Ивон му беше обяснила кое мазе е тяхното и докато вървеше в нужната посока, Стафан подготвяше мислено своята реч. Беше възнамерявал да се държи приятелски, да подходи деликатно, но това с бравата пак го ядоса.

Смяташе да обясни на Томи — да обясни, не да заплашва — за поправителното училище, социалните служби, наказателната отговорност и т.н. Така че да разбере по какъв път е кривнал.

Вратата на мазето им зееше отворена. Стафан надникна вътре. Хм, да. Лисугерът се е измъкнал от дупката. Но видя петната. Клекна, прокара пръст.

Кръв.

Юрганът на Томи беше на дивана, по него също имаше пръски. А подът — когато очите му се адаптираха, — видя, че подът беше целият в кръв.

Той отстъпи назад ужасѐн.

Тук беше… местопрестъпление. Вместо речта, която се канеше да държи, в главата му се заразлиства правилникът за подхождане към местопрестъпленията. Знаеше го наизуст, но докато търсеше инструкцията — задължения за опазване на местопрестъплението, за запазване на следите, доказателствата, неотложни действия — дочу зад себе си слабо бъбрене. Бъбрене и приглушени удари.

През колелата на скривалището беше прокаран кол. Той отиде до вратата да чуе. Да. Бъбренето и звуците идваха оттам. Звучеше почти като… литургия. Религиозна служба, чиито думи не можеше да разбере.

Сатанисти…

Абсурдна мисъл, но като се загледа в кола на вратата, всъщност го хвана страх заради онова, което се виждаше на върха. Тъмночервени ивици, които се точеха от острието. Така, точно така изглеждаха ножовете, използвани за насилствени деяния и с вече засъхнала кръв по тях.

Бъбренето вътре продължаваше.

Да извикам подкрепление?

Не. Там вътре може би ставаше престъпление, което може да се извърши, докато изтича горе да позвъни. Ще трябва да се справи сам.

Откопча кобура, за да има бърз достъп до пистолета, хвана палката. С другата ръка извади от джоба си носна кърпа, внимателно обхвана с нея кола и взе да го издърпва от колелата, като се ослушваше дали стърженето му няма да предизвика някаква промяна, някакво действие вътре в помещението.

Не. Литургията и ударите продължаваха.

Колът бе изваден. Подпря го до стената, за да не повреди евентуални отпечатъци от ръце и пръсти.

Знаеше, че носната кърпа не гарантира запазването на отпечатъците, затова вместо да хване колелата, той подпря с два пръста вътрешната ос и завъртя.

Колелото се задвижи. Стафан облиза устни. Усети гърлото си пресъхнало. Завъртя и второто колело докрай и вратата се открехна.

Сега чу думите. Беше песничка. Гласът — писклив, накъсан шепот:

Двеста седемдесет и четири слона минават
със въздишка по тънка-тънка ниш-(Туп)-кааа!
И сторило им се голям купон,
отишли да вземат още един слон!
Двеста седемдесет и пет слона минават
със въздишка по тънка-тънка ниш-(Туп)-кааа!
И сторило им се голям купон…

Стафан протегна палката и побутна вратата с нея.

Видя.

Нещото, зад което бе коленичил Томи, трудно можеше да се оприличи на човешко тяло, ако от него не стърчеше ръка, наполовина отделена от торса. Гърдите, коремът и лицето бяха купчина месо, вътрешности и строшени кости.

Томи държеше с две ръце четириъгълен камък, който на определено място от песничката забиваше в останките, размазани до такава степен, че камъкът влизаше през тях и се удряше в пода, и пак се вдигаше, и на нишката се качваше поредният слон.

Стафан не беше сигурен дали това е Томи. Самото това същество, което удряше с камъка, беше толкова оплискано с кръв и парцали от плът, че трудно можеше да… Стафан почувства, че ще повърне. Преглътна киселото гадене, което се надигна от стомаха му, сведе очи, за да не вижда, и видя до прага калаено войниче. Не. Беше стрелец с пистолет. Позна го. Лежеше така, че пистолетът сочеше към тавана.

Къде му е основата?

И разбра.

Свят му се зави и забравил за пръстовите отпечатъци и събирането на улики, той опря ръка на касата на вратата, за да не падне, а песничката продължаваше:

Двеста седемдесет и седем слона минават
със въздишка по тънка-тънка…

Явно никак не беше добре, халюцинираше. Стори му се, че вижда… да, виждаше съвсем ясно как човешкият труп на пода между всеки два удара… се движеше.

Опитваше се да се изправи.

* * *