Покани ме да вляза

И Бени избра този, който смяташе за по-правилен, макар да му беше трудно. Сбогува се с обещанието да се видят пак довечера, качи се на колата и потегли към дома си в Брумаплан, като си пееше на висок глас „I can’t help falling in love with you“.

Та Бени не беше в момента човекът, който да изнедоволства или дори изобщо да забележи окаяното състояние на моста Транебергсбрун тази неделна утрин. Не, за него това беше мостът за рая, за любовта.

Почти бе стигнал другия му край откъм Транеберг, захванал рефрена за може би десети път, когато на платното пред фаровете му изскочи синя фигура.

Той мълниеносно си помисли: не спирачката! — отпусна газта и завъртя волана. Успя да отбие вляво, когато между него и човека оставаха около пет метра. С периферното зрение мярна синя дреха и бели крака, преди колата да изтрещи в бетонната мантинела между двете платна.

Удари се в нея и продължи напред, при което така мощно застърга, че ушите му заглъхнаха. Огледалото се откърти и полетя назад, а вратата се смачка навътре чак до крака му, преди колата да отхвърчи обратно към платното.

Опита се да овладее кормилото, но тя поднесе до другия край и се удари в пешеходното ограждение. И второто огледало се откърти и прелетя през парапета, отразявайки светлините на моста на небесния фон. Той натисна леко спирачката и следващото поднасяне мина по-леко; колата едва докосна бетонната мантинела.

След около стотина метра успя да спре. Издиша и остана неподвижен, отпуснал ръце в скута си, а двигателят още работеше. Вкус на кръв в устата: беше си прехапал устната.

Що за откачалка?

Погледна в огледалото и на жълтеникавото осветление успя да различи човека, който се тътреше по платното, сякаш нищо не се беше случило. Ядоса се. Малоумник, определено, обаче това неговото минаваше всякакви граници.

Натисна да отвори вратата си, не можа. Явно ключалката се беше прецакала. Свали си колана и се измести на съседната седалка. Преди да слезе, включи аварийните светлини. И зачака до колата със скръстени на гърдите ръце.

Сега видя, че човекът беше само по болнична нощница. Боси ходила, голи крака. Дали изобщо би могъл да разбере от дума?

Този.

Човекът се приближаваше. Босите му крака шляпаха в мръсния сняг, той вървеше, сякаш беше закачен за каишка, която неумолимо го теглеше напред. Бени пристъпи към него и спря. Човекът вече беше на десетина метра и той ясно видя… лицето му.

Бени ахна и се опря се на колата. После бързо се шмугна обратно през пасажерската врата, включи на първа и потегли така рязко, че от задните гуми пръсна киша вероятно право в… онова на пътя.

Прибра се вкъщи и веднага си наля солидна чаша, изпи половината. След това се обади в полицията. Разказа какво бе видял, какво се беше случило. Докато си допие уискито в размисъл дали да не си легне въпреки всичко, цялата полиция вече беше спешно мобилизирана.

* * *

Претърсиха от край до край гората Юдарнскуген. Пет кучета, двайсет полицаи. Дори и с хеликоптер — нещо необичайно за подобен вид издирване.

Ранен човек в замаяно състояние. Всяко полицейско куче можеше да хване следата.

Но към случая, от една страна, имаше огромен медиен интерес (двама служители бяха пратени специално да поемат работата с журналистите, струпани около оранжерията „Вейбул“ при метростанция „Окесхув“) и трябваше да се покаже, че полицията не бездейства в неделното утро.

От друга страна, бяха намерили Бенгт Едвардс.

Тоест предполагаха, че е Бенгт Едвардс, понеже на брачната халка беше гравирано „Гунила“.

Гунила се казваше съпругата не Бенке, колегите му знаеха това. Никой не се наемаше да й се обади. Да й съобщи, че е мъртъв, но не са сигурни дали е той. Да я попита дали тя не знае някакви особени белези в… долната част на тялото по възможност.

Патологът, който дойде в седем сутринта, за да се заеме с трупа на убиеца самоубиец, се изправи пред съвсем друга задача. Ако беше видял останките на Бенгт Едвардс, без нищо да знае, щеше да предположи, че тялото е било дни наред навън на лютия студ. През което време, освен всичко друго, е било поругавано от плъхове, лисици, може би росомахи и мечки, ако изобщо думата „поругаване“ е уместна, след като става дума за животни. Във всеки случай би преценил, че едри хищници са разкъсвали месото, а по-малки гризачи са нападнали отделни части като носа, ушите и пръстите.

Спешният работен доклад на патоанатома, пристигнал в полицията, беше другата причина да се пристъпи към толкова мащабна операция. Убиецът бе описан като крайно опасен и жесток, казано на юридически език.

Тотално шибан умопобъркан — за по-разговорно.

Фактът, че този човек още е жив, беше истинско чудо. Не от тези, дето Ватиканът ги канонизира, но все пак чудо. Преди падането от десетия етаж той вече беше труп, а сега се разхожда и върши ужасии.

Но колко може да издържи? Да, времето омекна, но само до няколко градуса над нулата, а човекът е по болнична нощница. Няма съучастници, доколкото беше известно на полицията, и просто не би могъл да се укрива в гората повече от няколко часа в най-лошия случай.