Последна саможертва

и на мен ми се падна да съм първа. Но чак след като при-

ключих с душа и започнах да ровя из багажа си, установих,

че съм останала без комплекта си от чисти дрехи за смяна

при „извънредни случаи“, така че трябваше да се задоволя

с роклята, която Сидни бе напъхала в раницата ми. Присвих

устни в недоволна гримаса, но си казах, че няма кой знае

колко да ми навреди, ако една вечер облека рокля. Нямахме

какво друго да правим, освен да чакаме до утрешното ни за-

минаване. Може би, преди да тръгнем, Емили ще ми позволи

да изпера някои от дрехите си. След като придадох приличен

вид на косата си с помощта на сешоара, отново се почувст-

вах част от цивилизацията.

Със Сидни си поделихме едната стая за гости, а братята за-

еха другата. Соня трябваше да остане в стаята на Джил, дока-

то на Дмитрий предложиха дивана. Не се съмнявах нито за се-

кунда, че след като всички в къщата заспят, той ще продължи

да дебне в коридорите, а аз ще се редувам с него на смени. В

момента той още не беше излязъл от душа, затова се измъкнах

в коридора и надникнах надолу през парапета, за да проверя

какво става на долния етаж. Всички останали – членовете на

семейство Мастрано, Соня и братята – се бяха събрали край

захранващата и нейния охранител. Не забелязах нищо неред-

 324 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

но. Успокоена, се върнах в стаята си и използвах принудител-

ната пауза, за да проверя какво става с Лиса.

След стихването на първоначалната ѝ възбуда от успешно

взетия изпит, усетих, че е спокойна, и предположих, че най-

после е заспала. Но не. Не си беше легнала. Заедно с Еди и

Кристиан беше отишла да посети Ейдриън. Осъзнах, че имен-

но тя го бе събудила от съня, който двамата споделяхме, до-

като пътувах в колата. Прегледах набързо спомените на Лиса

от последните събития и разбрах какво се бе случило, откакто

Ейдриън се бе разделил с мен и се бе запътил с клатушкане да

отвори вратата.

– Какво става? – попита той, като огледа гостите си. – То-

ку-що сънувах много приятен сън.

– Нуждая се от теб – каза Лиса.

– Често чувам това от жените – отбеляза Ейдриън. Кристи-

ан изсумтя недоволно, но по устните на Еди пробягна мимо-

летна усмивка, въпреки стегнатата му поза на пазител.

– Говоря сериозно – скастри го Лиса. – Току-що получих

съобщение от Амброуз. Имал да ни каже нещо важно и... не

зная. Още не съм сигурна каква е била ролята му във всички

тези събития. Искам още един чифт очи да го наблюдават. Ис-

кам и мнението ти.

– Е, това не го чувам често – призна Ейдриън.

Честно казано, беше истинско чудо, че все още някой може-

ше изобщо да спи, имайки предвид колко често ни измъкваха

от съня. Все пак Ейдриън се облече бързо и въпреки лекомис-

лените му коментари бях убедена, че се интересува от всичко,

свързано с изчистването на името ми. Но не бях сигурна дали

ще разкаже на някого за бъркотията, в която сама се бях на-

садила, след като се бях изпуснала и му бях разкрила част от

истинските си занимания.

Приятелите ми забързаха към сградата, която бяха посе-

тили преди – онази, в която Амброуз живееше и работеше.

Кралският двор се беше събудил и навън бе доста оживено.

Несъмнено повечето изгаряха от нетърпение да узнаят как

е преминал вторият изпит за бъдещия монарх. В интерес на

истината неколцина зърнаха Лиса и нададоха приветствени

възгласи.

 325 

р и ш е л м и й д

– Тази нощ издържах още един изпит – сподели тя с Ейдри-

ън, след като един от насъбралите се навън я поздрави. – Беше

неочакван за мен.

Ейдриън се поколеба и аз зачаках да ѝ признае, че вече го

беше научил от мен. Чаках също да ѝ съобщи шокиращите

новини за настоящите ми спътници и за новото ми местона-

хождение.

– И как мина? – попита той вместо това.

– Взех го – лаконично го уведоми тя. – Само това има зна-

чение.

Не можа да му разкаже за множеството, което я бе поз-

дравило, за десетките приветстващи, които я подкрепиха не

само формално, а защото действително вярваха в нея. Сред

тях бяха Таша, Мия и още няколко изненадващо появили се

нейни приятели от Академията. Всички ѝ се усмихваха окура-

жително. Дори и Даниела, която бе там, за да изчака появата

на Руфъс, поздрави неохотно Лиса, макар че не успя да при-

крие изненадата си от успеха ѝ. Цялото преживяване беше до-

толкова сюрреалистично, че Лиса искаше само час по-скоро

да се измъкне оттам.

Еди го бяха извикали, за да помага на други пазители, въ-

преки протестите му, че е ескорт на Лиса. Затова само Таша

и Кристиан придружиха Лиса при връщането ѝ в стаята ѝ. Е,

всъщност не бяха само те. Един пазител, чието име беше Етан

Мур, се присъедини към тях – същият, заради когото Ейб се

бе пошегувал с Таша. Ейб понякога преувеличаваше, но в

случая беше съвсем прав. Етан изглеждаше як и корав като

всеки пазител, но от войнственото му поведение не оставаше

дори следа, когато погледът му се спираше върху Таша. Той

я обожаваше. Тя очевидно също го харесваше и дори си поз-

воляваше да флиртува с него – за неудобство на Кристиан.

Според мен беше много мило. Някои мъже вероятно не биха

се приближили до Таша заради белезите ѝ. Беше приятно да

видиш някой, който я оценява според характера ѝ, незави-