Последна саможертва

симо колко се отвращаваше Кристиан от мисълта, че някой

може да е гадже на леля му. Освен това ми харесваше да видя

Кристиан толкова измъчен. Малко страдание щеше да му се

отрази добре.

 326 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Етан и Таша оставиха Лиса веднага щом тя се озова в без-

опасност в стаята си. След няколко минути Еди се върна, като

изръмжа нещо за това, как го забавили с някаква „скапана за-

дача“, след като много добре знаели, че имал да върши доста

по-важна работа. Очевидно яко се беше разбеснял, защото на-

края го освободили и той бе хукнал към Лиса. Беше се появил

при нея точно десет минути преди един пратеник да донесе бе-

лежката от Амброуз, което се оказа щастливо подреждане на

обстоятелствата. Ако бе закъснял и заварил стаята ѝ празна,

Еди щеше да полудее от тревога. Дори можеше да си помисли,

че някой стригой я е отвлякъл, защото не е бил на поста си.

Именно тази поредица от събития доведе до това, което се

случваше сега: Лиса и тримата ѝ придружители отиваха на

тайната среща с Амброуз.

– Подранила си – каза ѝ той, като ги пусна вътре, преди

Лиса да почука втори път. Това беше личната стая на Амбро-

уз, а не някой пищно обзаведен салон за прием на клиенти.

Напомняше на стаите от спалното помещение, но беше много

изискано подредена. По-изискано от всичко, което дотогава

бях виждала. Вниманието на Лиса бе съсредоточено изцяло

върху Амброуз, затова само бегло, с крайчеца на окото си

зърна как Еди огледа набързо стаята. Аз лично бях доволна,

че той отново се бе върнал на своя пост, и предположих, че

не се доверяваше много на Амброуз – или на който и да било

друг извън най-близкото ни обкръжение.

– Какво става? – попита Лиса веднага щом Амброуз затво-

ри вратата зад гърба си. – Защо бе нужна тази спешна среща?

– Защото искам да ти покажа нещо – отговори ѝ той. Върху

леглото му бе струпана купчина документи. Той се приближи

и взе този, който бе най-отгоре. – Помниш ли, когато ти спо-

менах, че са заключили вещите на Татяна? Е, сега вече всичко

е проверено и ги върнаха. – Ейдриън се помръдна притеснено.

Отново само аз го забелязах. – Тя имаше сейф, в който пазеше

по-важните документи. Очевидно онези, които е трябвало да

останат тайни. И...

– И? – подкани го Лиса.

– И реших, че никой не трябва да ги намери – продължи

Амброуз. – Не знаех за какво се отнасят повечето от тях, но

 327 

р и ш е л м и й д

щом тя е пожелала да останат в тайна... просто си казах, че

такива трябва да си останат. Знаех комбинацията на сейфа ѝ

и... ги откраднах. – По лицето му се изписа угризение, но не

каквото би трябвало да изпитва един убиец. Беше само чув-

ство на вина заради кражбата.

Лиса го изгледа нетърпеливо.

– И?

– Никой от тези документи не е свързан с това, което тър-

сиш... освен може би този. – Подаде ѝ един лист. Ейдриън и

Кристиан веднага я наобиколиха.

Скъпа Татяна,

Последното развитие на събитията е донякъде изненад-

ващо. Смятах, че всички сме съгласни, че сигурността на

нашия народ изисква много повече от това, да се намали

възрастта на пазителите. Позволихме прекалено много от

тях да си прахосват времето, особено момичетата. Ако

предприемеш необходимите действия за връщането им в

строя – а ти много добре знаеш какво имам предвид, – ре-

диците на пазителите чувствително ще укрепнат. Сегаш-

ният закон е напълно неподходящ, особено след като се уве-

рихме в провала на „тренировъчния“ ти експеримент.

Също толкова шокираща е новината, че замисляш да

освободиш охраната на Дмитрий Беликов. Не разбирам

какво точно става, но не можеш да се доверяваш само на

външни признаци. Може да се окаже, че си пуснала на сво-

бода едно чудовище – или най-малкото шпионин – сред нас.

Той би трябвало да бъде държан под по-строга охрана, от-

колкото е в момента.

Всъщност продължаващата ти подкрепа за изучаването

на магията на духа създава само неприятности и несъмнено

е причината да се стигне до тази неестествена ситуация.

Вярвам, че е имало причина този магически елемент да е