Последна саможертва

– Любопитна съм да чуя какво би казала Таша за това.

 330 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Също и Ейб. – Въздъхна. – Иска ми се Грант да беше жив. Той

беше добър човек и може да е знаел нещо повече за това.

Стигнаха до страничния изход на партера и Еди отвори

вратата пред тях. Кристиан погледна към Лиса точно когато

пристъпиха навън.

– Колко близки бяха Грант и Серена?

Еди реагира части от секундата преди Лиса да види пробле-

ма, но разбира се, Еди вече бе забелязал опасността. Някакъв

мъж – при това морой – ги очакваше сред дърветата в двора,

разделящ сградата на Амброуз от съседната. Мястото не беше

усамотено, но се намираше достатъчно далеч от главните алеи

и не бе особено посещавано.

Мъжът се хвърли напред, но като че ли се стресна при вида

на Еди, устремен срещу него. Успях да анализирам терена на

схватката по начин, който Лиса не би могла. Съдейки по на-

чина и размаха на атаката му, непознатият явно се бе насочил

право към Лиса – при това с нож в ръка. Тя се вцепени от

страх. Тази реакция можеше да се очаква от някой, който не е

трениран как да реагира в такава ситуация. Но когато Крис-

тиан я дръпна назад, тя се окопити и бързо отстъпи заедно с

Ейдриън.

Нападателят и Еди за миг се вкопчиха един в друг, като все-

ки се опитваше да повали другия. Чух Лиса да вика за помощ,

но вниманието ми бе изцяло погълнато от двамата борещи се.

Този мъж беше доста силен за морой и ловките му движения

издаваха, че е тренирал ръкопашен бой. Но се съмнявах, че

се е обучавал след напускането на училището, както и че има

мускулите на трениран дампир.

Уверен в силите си, Еди преодоля съпротивата му и го

тръшна на земята. После се протегна и блокира дясната му

ръка с ножа в нея. Морой или не, мъжът беше много опитен с

оръжието, още повече че аз (навярно и Еди също) забелязах-

ме белега на нападателя и извития пръст на лявата му ръка.

Вероятно този тип бе положил много усилия, за да подобри

рефлексите си при боравенето с ножа. Въпреки че Еди го дър-

жеше, той успя да плъзне острието към врата на Еди. Еди оба-

че беше прекалено бърз и блокира удара с ръка, но острието

я поряза.

 331 

р и ш е л м и й д

Отдръпването на Еди осигури на мороя повече простран-

ство да маневрира и той успя да го отхвърли.

Без да пропусне дори секунда – наистина си го биваше този

тип, – мороят отново се нахвърли върху Еди. Вече нямаше ни-

какви съмнения в намеренията на непознатия. Нападаше нес-

държано. Беше дошъл тук, за да убива. Острието му жадуваше

за кръв. Пазителите знаеха как да неутрализират противника

и да взимат пленници, но ни бяха обучили, че когато събити-

ята се развиват твърде бързо и се стигне до схватка на живот

и смърт, ами, беше нашият живот срещу техния. Еди беше по-

бърз от противника си и движен от инстинктите, поощрявани

от години в нас: да спрем това, което се опитва да ни убие.

Еди нямаше пистолет или нож. В двора не му бе позволено да

носи подобно оръжие. Когато нападателят се втурна за втори

път към него с насочен право към врата му нож, Еди използва

единственото оръжие, което имаше, за да спаси живота си.

Прободе мороя.

Дмитрий веднъж на шега бе отбелязал, че не е нужно да

си стригой, за да бъдеш наръган в сърцето със сребърен кол.

И нека си го признаем, пробождането със сребърен кол в

сърцето всъщност не причинява болка. А убива. Татяна бе

доказателството. Острието на ножа вече достигаше врата на

Еди, ала точно в мига, преди да пробие кожата му, се отпусна

надолу. Очите на непознатия морой се разшириха от шок и

болка, след което престанаха да виждат каквото и да било.

Беше мъртъв. Еди приседна на пети, загледан в жертвата си,

разгорещен от притока на адреналин, както става след всяка

сериозна битка. Внезапно се разнесоха викове, които при-

влякоха вниманието му, и той скочи на крака, готов да по-

срещне следващата заплаха.

Изведнъж се озова сред група пазители, откликнали на ви-

ковете на Лиса за помощ. Те огледаха сцената и незабавно ре-

агираха така, както ги бяха обучавали. Имаше мъртъв морой и

някой, който държеше в ръка окървавено оръжие. Пазителите

се нахвърлиха върху Еди, притиснаха го до стената и му отне-

ха сребърния кол. Лиса им извика, че грешат, че Еди е спасил

живота ѝ и...

– Роуз!

 332 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

Обезумелият глас на Дмитрий ме стресна и ме върна об-

ратно в къщата на семейство Мастрано. Седях на леглото, а

той бе коленичил пред мен с изплашено лице. Сграбчи ме за

раменете.

– Роуз, какво става? Добре ли си?

– Не!

Отблъснах го и се втурнах към вратата.

– Трябва да... трябва да се върна в двора. Веднага. Лиса е в

опасност. Тя се нуждае от мен.

– Роуз. Роза. Почакай! – Дмитрий ме улови за ръката. От

хватката му не можеше да избяга никой. Завъртя ме към себе

си, за да застана с лице към него. Косата му още беше влажна

от душа. От него се разнасяше ухание на чисто, на сапун и

мокра кожа. – Кажи ми какво стана.

Набързо му разказах какво бях видяла.

– Някой се опита да я убие, Дмитрий! А аз не бях там!

– Но Еди е бил – изрече Дмитрий тихо. – Тя е добре. Жива

е. – Пусна ме и аз се облегнах уморено на стената. Сърцето