Последна саможертва

– Очевидно е, че именно те са отвлекли Джил Мастрано

в Детройт – заяви Кристиан. – Което е странно. Но според

мен не е най-смахнатата постъпка, на която Роуз е способна. –

Оцених по достойнство подкрепата му.

Ейб също се замисли върху този нов обрат на събитията

или поне върху това, което бе известно на приятелите ми –

което бе само част от цялата картина. Ейб веднага се досети,

че е бил изигран. Съдейки по мрачната му физиономия, беше

ясно, че няма намерение да остави за дълго нещата неизясне-

ни. Добре дошъл в клуба, старче, казах си мислено с нотка на

удовлетворение. Не бях забравила как никой не ме осведоми

за плана на бягството. Но не можех задълго да тъна в само-

доволство, защото се тревожех какво ще се случи със Сидни,

особено след като Ейб я погне.

– Това момиче ме излъга – изръмжа той. – Всеки ден по-

лучавах доклади за това, колко тихо и скучно било в Западна

Вирджиния. Сега се питам дали въобще са стигнали до този

град. Трябва да говоря с нея.

– Желая ти успех – обади се Ейдриън, като извади запалка-

та си и една цигара. Очевидно в мое отсъствие не бе валиден

договорът, който бяхме сключили, за да сме гаджета, в който

фигурираше клауза, че трябва да „зареже“ пороците си. – Не

мисля, че нейните приятелчета или пазителите ще ти позволят

да се доближиш до нея.

– О, ще се добера до нея – закани се Ейб. – Тя ми дължи

отговори на много въпроси. Ако е успяла да ги скрие от тези

идиоти, това ще е от полза за нея. Но на мен ще ми ги каже.

Внезапно една мисъл проблесна в мозъка на Лиса.

 369 

р и ш е л м и й д

– Трябва да поговориш с Иън. Онзи млад мъж от алхими-

ците. Той познава мъжа от снимката... м-да, имам предвид

онзи, когото Еди уби.

– Сигурна ли си? – попита Ейб.

– Да – отвърна вместо нея Ейдриън, с което изненада всич-

ки присъстващи. – Този Иън определено реагира, когато я

видя. Освен това е влюбен до уши в онова момиче Сидни.

– Това и аз го забелязах – потвърди Лиса.

– Изглежда доста обидчива – намръщи се Ейдриън. – Но

това може би е характерно за тяхната секта.

– Може да се окаже полезно това, че този неин приятел е

влюбен в нея – замисли се Ейб. – Вие, жените, понякога не

осъзнавате властта, която притежавате. Видяхте ли онзи па-

зител, който се среща с леля ти? Етан Мур?

– Да – простена Кристиан. – По-добре не ми напомняй за

него.

– Таша обаче е много секси – отбеляза Ейдриън.

– Не е смешно – упрекна го Кристиан.

– Не се вкисвай толкова – успокои го Ейб. – Етан е от двор-

цовата стража. Бил е там в нощта на убийството, което може

да се окаже много полезно за нас, ако той продължи да си пада

по нея.

Кристиан поклати глава.

– Пазителите вече го разпитаха и нищо не се разкри. Етан

е казал това, което знае.

– Не съм толкова сигурен – усъмни се Ейб. – Винаги се

намират подробности, които не се споменават в официалните

протоколи. Сигурен съм, че охраната е стриктно инструктирана

какво да разкрива и какво не. Твоята леля може да бъде доста-

тъчно очарователна, за да открие нещо за нас. – Ейб въздъхна,

все още с нещастен вид заради внезапното объркване на подре-

дените му планове. – Само ако Сидни можеше да е достатъчно

очарователна, за да се измъкне от онзи разпит, така че аз да я

поразпитам. А сега трябва да преодолея онези алхимици и па-

зителите, за да се добера до нея и да узная къде е Роуз. О, а пък

ти, принцесо, всъщност вече трябва да тръгваш за твоя изпит.

– Помислих си, че това е било само оправдание, за да ме

намериш – каза Лиса.

 370 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Не, наистина те викат. – Обясни ѝ къде трябва да отиде за

изпита. Оказа се в същата сграда, където се бе провел вторият

ѝ изпит. – Отидете всички заедно, а след това нека някой пази-

тел те придружи обратно. Не напускай стаята си, докато не се

появят Джанин или Тад. – Тад беше един от охранителите на

Ейб. – За да няма повече изненадващи атаки.

Лиса искаше да му възрази, че в никакъв случай няма да

позволи да я поставят под домашен арест, но реши, че засега

ще е по-разумно просто да не противоречи на Ейб. Той се раз-

бърза, все още кипящ от гняв, а тя и момчетата се отправиха

към сградата за провеждането на изпита.

– Ей, колко се ядоса – промърмори Ейдриън.

– Да не го обвиняваш? – попита Кристиан. – Току-що изгу-

би важен член от пъкления си клуб на интриганти. Брилянтни-

ят му план пропадна, а сега и дъщеря му изчезна и не се знае

къде е, докато той си мислеше, че е в безопасност.

Ейдриън остана многозначително замислен.

– Надявам се поне да е добре – въздъхна Лиса, макар че в

стомаха ѝ бе заседнала буца. – И какво общо, за Бога, може да

има Джил с всичко това?

Никой не знаеше отговора на този въпрос. Щом стигнаха до

сградата за изпита, Лиса се озова в ситуация, почти идентич-

на с обстановката при предишния изпит. Множество зрители

бяха изпълнили коридора. Пазители блокираха достъпа им

през вратата. Ревностните ѝ поддръжници сега бяха повече от

всякога и когато тя приближи, започнаха шумно да скандират

името ѝ. Сред множеството се забелязваха не само „обикно-

вени“ морои от скромен произход, но и представители на оне-

зи кралски фамилии, чиито кандидати бяха отпаднали. Част от