Последна саможертва

нах, за да обмисля това, което току-що ми хрумна. Бях виж-

дала градчето, в което алхимиците бяха отседнали. Трябваше

да преминем с колата през него, защото беше най-близкото

населено място до кралския двор. Напрегнах паметта си, оп-

итвайки се да си спомня някакви подробности. – При ресто-

ранта с червената табела. Намира се в по-далечния край на

градчето.

– По-лесно е да се каже, отколкото да се направи, малък дам-

пир. Сега пазителите в кралския двор са страшно заети заради

охраняването на изборите за монарх. Ако Лиса не беше напад-

ната, нямаше да позволят дори на майка ти да остане с нея. Не

ми се вярва да разрешат на Михаил да се отлъчи от поста си.

– Той ще измисли нещо – заявих уверено. – Само му кажи,

че това е... това е свързано с решаващи сведения за открива-

не на убиеца. Това е отговорът. А той ще измисли как да се

справи.

Ейдриън ме изгледа скептично, но за него бе трудно да ми

откаже каквото и да е.

 414 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

– Кога трябва е там?

Кога наистина? Вече наближаваше пладне, а аз не бях

обърнала внимание на това, къде бяхме спрели. Колко вре-

ме ни оставаше, за да стигнем с колата до кралския двор? От

това, което знаех за изборите, преминалите през последния

изпит трябва да произнесат речи в началото на деня на избора.

Според правилата гласуването трябваше да започне веднага

след това – с тази подробност, че ако нашият план сработи,

усложненията около Лиса ще забавят с няколко дни процеду-

рата. При условие че вземе последния изпит.

– В полунощ – казах му. Ако правилно бях отгатнала, точ-

но в полунощ целият кралски двор ще бъде изцяло ангажиран

с драмата около избора на новия владетел, което щеше да об-

лекчи Михаил да се измъкне незабелязано. Или поне се надя-

вах. – Ще му предадеш ли?

– За теб съм готов на всичко. – Ейдриън ме удостои с га-

лантен поклон. – Макар все още да си мисля, че е опасно да се

забъркваш лично в това.

– Трябва сама да го направя. Не мога да се крия.

Той кимна с разбиращо изражение, но не бях сигурна дали

наистина ме разбра.

– Благодаря ти – казах му накрая. – Толкова много съм ти

благодарна за всичко. А сега върви.

Ейдриън ми се усмихна накриво.

– Хм, ти май не си губиш времето? Не се колебаеш да изри-

таш приятеля си от леглото?

Трепнах, защото шегата му беше прекалено близо до ис-

тината.

– Искам Михаил да бъде подготвен за тази задача. Освен

това трябва да наблюдавам как Лиса ще се справи с последния

изпит.

Това натъжи Ейдриън.

– Има ли шансове, според теб? Ще го вземе ли?

– Не зная – признах му. – Този изпит не е от лесните.

– Добре. Ще видим какво можем да направим. – Целуна

ме леко. Устните ми машинално отвърнаха на целувката му,

но не почувствах никакво вълнение. – Хей, Роуз? Искам още

веднъж да ти напомня: бъди много внимателна. Ще си ужасно

 415 

р и ш е л м и й д

близо до кралския двор. Да не споменавам рояците от пази-

тели, в чийто списък за издирвани лица си начело. Много е

вероятно да се опитат да те убият.

– Зная – казах, но реших да не споменавам, че думата „ве-

роятно“ беше напълно излишна.

След тези думи той изчезна, а аз се събудих. Странно, но

това, което заварих в моя собствен свят, повече приличаше на

сън, отколкото преживяното в съня с Ейдриън. С Дмитрий още

бяхме в леглото, сгушени под завивките, с все още сплетени

тела. Върху лицето му бе изписано онова рядко омиротворено

изражение и сякаш почти се усмихваше. За половин секунда

се поколебах дали да го събудя и да му кажа, че трябва да

тръгваме. Но един бегъл поглед към часовника тутакси зали-

чи тази мисъл и аз се изпълних с щастие. Имахме още време,

въпреки че часът за последния изпит на Лиса наближаваше.

Трябваше да се свържа с нея и се надявах Соня да дойде, за да

ни събуди, ако се успим.

Осланяйки се на това се свързах с Лиса. За щастие улучих

точно началото на изпита. Лиса прекосяваше поляните в крал-

ския двор, но с походка и изражение като за погребение. Въ-

обще не обръщаше внимание на слънцето, цветята и птиците.

Не можеха да я разведрят дори и съпровождащите я – Кристи-

ан, майка ми и Таша.

– Няма да се справя – рече тя, като вдигна поглед към сгра-

дата, в която щеше да се реши съдбата ѝ. – Не мога да взема

този изпит. – Татуировката ѝ, заредена с магия, не ѝ позволя-

ваше да разкрива повече подробности за изпита.

– Ти си умна. И много надарена. – Ръката на Кристиан я

обви през талията и в този момент го обичах, защото беше

толкова уверен в нея. – Можеш да се справиш.

– Ти нищо не разбираш – въздъхна приятелката ми. Идва-

ше на изпита без отговор на въпроса, което означаваше, че

целият план бе заложен на карта – и желанието ѝ да се докаже.

– За пръв път той е прав – намеси се Таша със закачлива

нотка в гласа. – Ти можеш да се справиш. Длъжна си да се

справиш. Толкова много разчитаме на теб.

От нейната увереност обаче на Лиса не ѝ стана по-леко.

Дори напротив, още повече засили притеснението ѝ. Ще се

 416 

п о с л е д н а с а м о ж е р т в а

провали, също както в съня за Кралския съвет, когато пи от

чашата. Тогава също не бе успяла да отговори.

– Лиса!

Някакъв силен глас зад нея я накара да спре. Лиса се обър-